Салова отвори широко очи към чужденката, която беше довел Джондалар. „Не е за предпочитане да заставаш на пътя й“ — каза си тя. Макар че Марона се бе опитала да я постави в неловко положение, Айла демонстративно й беше обърнала гръб. В крайна сметка унижена остана Марона. Сега ще потръпва всеки път, когато види чужденката, облечена в подарените от нея дрехи.
— Сигурна съм, че Бологан би могъл да намери нещо топло да облече през зимата — каза Мартона. Тя внимателно беше проследила разговора между двете млади жени. „Айла се стреми да извоюва мястото си в новата среда — помисли си тя. — Хората трябва да знаят, че не могат така лесно да я взимат на подбив. В края на краищата ще става съпруга на мъж, който е роден и израснал в семейство на признати водачи на зеландонийците.“
— Винаги би могъл да намери нещо за носене — отвърна Салова. — Той изобщо някога бил ли е облечен прилично? Единствената причина, поради която тези деца са облечени, е, че хората ги съжаляват и им дават старите си дрехи. Забелязала ли си, че Ларамар, колкото и да пие, винаги има достатъчно барма, която да размени, за каквото си поиска. Но все не му стига да нахрани семейството си. А и никога го няма, когато трябва да се свърши нещо важно, като да се ходи на лов например. А и Тремела също не я е грижа. Двамата много си приличат. Тя винаги е „болна“, когато трябва да се събира храна или има някакво мероприятие на племето. Но въпреки това не я е срам да моли другите да помогнат за прехраната на „горките й гладни дечица“. И кой би могъл да й откаже? Наистина са много бедно облечени, рядко са чисти и спретнати, често са гладни.
След като се нахраниха събралите се станаха по-шумни, особено след като по масите се появи бармата на Ларамар. С настъпването на тъмнината празнуващите се преместиха по-близо до средната част на защитената от скалния покрив местност. Там запалиха огромен огън. Дори и през най-горещите летни дни нощта беше ужасно студена, което се дължеше на големите ледникови маси на север.
Огънят нагряваше скалата над него и така се затопляше всичко наоколо. Тълпата постоянно се трупаше около новопристигналата двойка. Айла се запозна с толкова много хора, че въпреки изключителната си памет едва ли щеше да запомни имената на всички.
Вълчо се появи по едно време тъкмо когато Пролева дойде със спящия Джарадал на ръце. Момчето се надигна и понечи да се спусне на земята за голям ужас на майка си.
— Вълчо няма да му направи нищо — каза Айла.
— Той се държи много добре с децата, Пролева — добави Джондалар. — Отгледан е заедно с деца в Лъвския бивак и особено закрилнически се е държал с едно момче, което е било болно и немощно.
Изнервената майка се наведе и свали детето на земята, но предпазливо го хвана с ръка. Айла пък обгърна животното, за да успокои жената.
— Искаш ли да пипнеш Вълчо, Джарадал? — попита Айла. Той кимна и тя постави ръката му на главата на Вълчо.
— Боцка! — възкликна усмихнато Джарадал.
— Да, козината му боцка. И него го боцка. Сменя козината си, което означава, че част от космите по тялото му падат.
— Боли ли го?
— Не, само леко го сърби. Затова обича да го чешат.
— Защо му падат космите?
— Защото времето се затопля. През зимата, когато е студено, козината му пораства и става дебела, за да му топли. Но през лятото с тази козина му е много горещо — обясни Айла.
— Защо не си слага палто, когато му е студено?
На въпроса отговори зеландони:
— Вълците не могат да си шият палта, затова Майката им ги прави всяка зима. — Зеландони се беше присъединила към групата малко след Пролева. — През лятото, когато стане топло, Майката им сваля палтата. Когато Вълчо си сменя козината, по този начин Дони му взима палтото, Джарадал.
Айла беше изненадана от нежността в гласа и погледа на шаманката. Това я накара да се запита дали зеландони не е искала да има деца. С нейните познания по медицина Айла беше сигурна, че дони знае как да изражда бебета. Но по-трудно беше самата ти да родиш. „Интересно как си представя зачеването на новия живот? — каза си тя. — Или сигурно знае как да го предотврати.“
Когато Пролева взе момчето и тръгна към къщи, Вълчо ги последва, ала Айла го повика.
— По-добре се върни у дома при Мартона, Вълчо — каза му тя и му направи жест да върви. Домът на вълка беше там, където тя оставеше снопче косми от козината му.
Докато студът и мракът бавно настъпваха около уютната топлинка на огъня, мнозина започнаха да напускат тържеството. Някои, особено семействата с по-малки деца, се оттеглиха по домовете си. Други — предимно млади двойки, но и по-възрастни хора, останаха уединени в мрака по-встрани от огъня. Те си говореха или се прегръщаха. Не беше необичайно при подобни събития двойките взаимно да си споделят партньорите. Щом цареше съгласие и разбиране, нямаше място за никакви злонамерени действия.