Джондалар забеляза, че случилото се с Брукевал и Харезал беше смутило любимата му. Можеше да се досети защо.
— Денят беше доста дълъг — каза той. — Мисля, че е време да си вървим.
Брукевал явно се натъжи, че ще си тръгват толкова скоро, след като едва беше събрал куража да я заговори. Той се усмихна колебливо:
— Наистина ли трябва да тръгвате?
— Късно е. Мнозина вече отидоха да си легнат, а и аз съм уморена — отвърна му с усмивка тя. Сега, след като от лицето му беше изчезнала злобата, усмивката й отново стана широка, но в нея вече липсваше предишната топлота. Двамата пожелаха лека нощ на оставащите на празненството. Когато обаче Айла се обърна, видя Брукевал отново да гледа с ненавист към Харезал.
Докато вървяха към дома на Мартона, тя попита Джондалар:
— Видя ли как братовчед ти гледаше към Харезал? Погледът му бе изпълнен с омраза.
— Не го обвинявам — отвърна той. — Страшно обидно е да наречеш някого плоскоглавец, а още по-лошо е да кажеш, че майка му е била такава. Брукевал и преди е бил дразнен, особено като по-малък. Децата могат да бъдат много жестоки.
Джондалар се зае да й обяснява как, когато Брукевал бил дете, щом някой искал да го подразни, го наричал „плоскоглавец“. Макар че главата му не била като на другите членове на Клана — с плоско, скосено чело — тази дума буквално го вбесяваше. За един сирак, който почти не помнеше майка си, беше много обидно да я назовеш с най-ужасната дума, означаваща мелез между животно и човек.
И понеже знаеха колко емоционално реагираше, по-големите или по-възрастните деца го наричаха „плоскоглавец“ или „грешка на природата“. След като порасна обаче, липсата на самообладание беше заместена от физическата му сила. След няколко схватки с момчета, които, макар и да бяха по-високи от него, не можеха да му се противопоставят (особено когато беше разгневен), те спряха да му се подиграват или поне се бояха да изрекат обидната дума в лицето му.
— Не знам защо хората толкова много ги притеснява това, но мисля, че е вярно — каза Айла. — Според мен част от кръвта му е на Клана. Напомня ми на Екозар. Чертите на Клана обаче не са толкова силно изразени, освен в погледа му. Така ме гледаше Брод.
— Не съм убеден, че е със смесена кръв. Сигурно някой от прародителите му е дошъл от някое далечно място и затова леко напомня на плос… на хората от Клана — отвърна Джондалар.
— Той ти е братовчед. Какво знаеш за него?
— Не много, но съм чувал разни работи. Някои от по-старите хора казват, че когато бабата на Брукевал била младо момиче, тя се разделила по някаква причина с народа си, докато пътувала за Летния събор, който се провеждал доста далеч. На събора трябвало да бъдат извършени нейните първи обреди. Когато я открили, лятото вече свършвало. Казват, че се държала много странно. Разказала, че била нападната от животни. Загубила разсъдъка си и не живяла още дълго. Скоро след като се върнала, установили, че е благословена от Дони — бременна, макар че първите й обреди никога не били извършени. Умряла скоро след като родила майката на Брукевал.
— Къде ли е била?
— Никой не знае.
Айла се замисли:
— Сигурно е открила храна и подслон. Животните, които я нападнали… казала ли е какви са били?
— Не или поне аз не съм чувал.
— Имала ли е някакви драскотини, следи от ухапвания или други наранявания?
— Не знам.
Тя замълча, когато доближиха жилищата, и вдигна глава към него.
— Нали зеландонийците наричат хората от Клана животни? Баба му не е ли казала нещо за плоскоглавци?
— Казват, че мразела плоскоглавците, бягала и се разкрещявала при вида им.
— Ами майката на Брукевал? Ти познаваше ли я? Как изглеждаше?
— Не мога да си я спомня добре, бях твърде малък. Тя беше ниска. Спомням си, че имаше големи красиви очи, тъмни като на Брукевал, кафяви. Но не тъмнокафяви. Хората казваха, че очите са нейният чар.
— Кафяви като на Губан ли?
— Май, че да.
— Сигурен ли си, че майката на Брукевал не е изглеждала като хората от Клана, като Екозар… и Ридаг?
— Не я смятаха за много красива, но не си спомням да е имала гъсти вежди като Йорга. Тя никога не си намери съпруг. Сигурно мъжете не проявяваха голям интерес към нея.
— Как забременя?