Можеше да види усмивката на Джондалар дори в тъмното.
— Ама ти си убедена, че е необходим мъж, а? Всички казват, че Майката я е благословила, но Золена… Зеландони веднъж ми рече, че била от онези редки жени, които били благословени веднага след първите си обреди. Хората си мислят, че на такава възраст това не може да се случи, но се случва.
— Какво е станало с нея?
— Не знам. Зеландони каза, че не била много здрава. Умряла, когато Брукевал бил малък. Той беше отгледан от майката на Марона. Тя беше братовчедка на майка му, но според мен не се грижеше кой знае колко за него. По-скоро го приемаше като неприятно задължение. Понякога го наглеждаше Мартона. Помня как си играехме с него като малки. Някои от по-големите момчета се заяждаха с него още тогава. Много мразеше да го наричат плоскоглавец.
— Нищо чудно, че толкова много се ядоса на Харезал. Сега разбирам. Но този поглед… — Айла отново потръпна. — Изглеждаше също като Брод. Откакто се помня, Брод ме мразеше. Не знам защо. Просто ме мразеше и не можех да сторя нищо, за до променя отношението му към мен. А правих доста опити. Не ми се иска и Брукевал да ме намрази, Джондалар.
Вълчо вдигна глава, за да ги поздрави, когато влязоха в дома на Мартона. Бе открил кожите за спане на Айла и се беше сгушил на кълбо до тях. Тя се усмихна, когато видя очите му да, блестят на светлината на запалената лампа. Той облиза лицето и шията й за поздрав. После поздрави и Джондалар.
— Не е свикнал с толкова много хора — каза Айла. Когато животното се върна при нея, тя хвана муцуната му и го погледна в очите:
— Какво има, Вълчо? Много непознати ли? Знам как се чувстваш.
— Няма да останат за дълго непознати за теб, Айла — каза Джондалар. — Вече всички те обикнаха.
— Освен Марона и приятелките й.
Тя разхлаби връзките на коженото горнище. Джондалар още не можеше да забрави как Марона се беше отнесла с нея. Искаше му се да не бе подлагана на подобно изпитание, особено още през първия й ден. Искаше тя да заживее щастливо с неговия народ. Скоро щеше да стане една от тях. Беше горд с нея заради начина, по който излезе от ситуацията.
— Беше чудесна. Как само сложи Марона на мястото й! — изрече той.
— Защо тези жени искаха хората да ми се присмиват? Те не ме познават и дори не се опитаха да се запознаят.
— Вината е моя, Айла. — Джондалар спря да развързва обувката си, — Марона с право очакваше да отида с нея на летния брачен период. Заминах, без да й дам никакви обяснения. Сигурно й е било много болно. Ти как би се почувствала, ако всички знаят, че ще се омъжиш за някого, а той изчезне?
— Ще съм много нещастна и ядосана на теб, но сигурно няма да искам да засегна някого, когото не познавам. — Айла разхлаби връзките на кръста. — Когато казаха, че искат да оправят косата ми, се сетих за Диджи, но сама се сресах, след като се огледах в оглеждалото и видях какво са сторили с косата ми. Мислех, че зеландонийците ценят гостоприемството и любезността.
— Така е. Повечето от тях.
— Но не всички. Не и бившите ти приятелки. Може би трябва да ме предупредиш от кого да се пазя занапред.
— Айла, не се оставяй Марона да определя мнението ти за зеландонийците. Не видя ли колко много други хора те харесаха?
— Ами онези, които дразнят малки сирачета и ги превръщат в копие на Брод?
— Повечето не са такива, Айла.
Тя въздъхна:
— Прав си. Майка ти не е такава, нито пък сестра ти или останалите от родата ти. Дори Брукевал се държа много мило с мен. Само дето накрая изражението му ми напомни за Брод, когато каза на Гув да направи смъртно проклятие срещу мен. Извинявай, Джондалар. Просто съм уморена. Тя се протегна към него, прегърна го, зарови лице във врата му и зарида. — Исках да направя добро впечатление на твоя народ и да спечеля нови приятели, но онези жени не искат да ми бъдат такива. Само се преструваха.
— Ти направи добро впечатление, Айла. По-добро не би и могла. Марона е известна с трудния си характер, но си мислех, че ще си намери друг съпруг, докато ме нямаше. Тя е много привлекателна и всички казваха, че е красавицата на племето, най-желаната жена на Летния събор. Сигурно затова всички очакваха да се оженим.
— Защото си най-красивият ли?
— Предполагам. — Той се изчерви. — Не знам защо още не се е омъжила.
— Каза, че била, но бракът й не продължил дълго.
— Знам. Но защо не си е намерила някой друг? Не вярвам да е забравила как да достави наслада на един мъж, нито пък вече да не е толкова привлекателна и желана.
— Сигурно се е опитала, Джондалар. Щом ти не си я искал, може би и другите мъже са се отвърнали от нея. Една жена, която се стреми да навреди на някого, когото дори не познава, не е чак толкова привлекателна, колкото си мислиш.