— Приятен ден и на теб… Рамара. Това синът ти ли е?
— Да. Робенан иска да си играе с Джарадал и затова търся Пролева. Не си беше у дома и си мислех да не е тук.
— Не, няма никого вкъщи. Когато станах, всички бяха излезли. Не знам къде са. Чувствам се много отпусната тази сутрин. Спах до късно.
— Повечето хора спаха до късно след снощното тържество. Ларамар наистина прави много силна барма. Това е единственото нещо, с което е известен.
Айла долови някакво отвращение в тона на жената. Поколеба се дали да я пита къде да изхвърли легена, но наблизо нямаше друг човек.
— Рамара… Исках… да те попитам… къде… мога да изхвърля… боклука.
Жената я изгледа изненадано за миг, после погледна към легена и се усмихна.
— Трябват ти отходните ями. Виждаш ли ей-там, на източния край на терасата… не там, където се палят сигналните огньове, а по-близо до задната част. Има пътека.
— Да, виждам я.
— Тя води нагоре. Върви по нея и ще стигнеш до разклон. Лявата пътека е по-стръмна. Тя продължава нагоре и ще те отведе до върха на тази скала. Ти обаче тръгни по дясната. Ще завиеш по нея и в един момент ще видиш отгоре Горската река. Малко по-нататък има равно поле с няколко ями. Ще усетиш миризмата им от далеч. Скоро не сме ги посипвали.
— Посипвали ли?
— Не сме ги поръсвали с изпечен скален прах. Редовно го правим, но не всички се отнасят съвестно към това задължение. — Рамара се наведе и вдигна на ръце Робенан, който започваше да става немирен.
— Как приготвяте този скален прах? И защо?
— Взимаш камък от скалата, стриваш го на прах и го нагряваш на горещ огън. За тази цел използваме сигнален огън. После поръсваме с него ямите. Той поема голяма част от миризмата и покрива нечистотиите. Но когато го полееш отгоре с вода или друга течност, прахът отново се втвърдява. Когато ямите се напълнят с нечистотии и скален прах, изкопаваме нови, което е доста трудно. Затова и не обичаме да ги посипваме твърде често. Но сега май трябва. Пещерата ни е голяма и ямите се използват много често. Просто върви по пътеката. Лесно ще ги намериш.
— Сигурно. Благодаря ти, Рамара.
Айла влезе в къщата и взе оттам меха с вода, за да може да измие легена, след като изхвърли съдържанието му. После взе отпадъците и тръгна към пътеката. „Събирането и складирането на храна за такава голяма пещера сигурно е свързано с доста работа — каза си тя, докато вървеше по пътеката. — Но и почистването на боклука също.“ Хората от Клана на Брун просто излизаха навън. Жените на едно място, а мъжете — на друго. При все това често си сменяха местата.
Нагряването или калцинирането на варовика, както и използването му за убиване на неприятната миризма, й беше непознато. Но за хората, които живееха сред варовикови скали и постоянно използваха огън, негасената вар беше съвсем естествен продукт. След почистването на огнището от пепелта, която обикновено съдържаше вар, и изхвърлянето му на боклука, всеки би забелязал бързото изчезване на неприятната миризма.
Тъй като на едно място живееха толкова много хора, съществуваха много дейности, които изискваха съвместните усилия на цялата общност. Като например копаенето на отходни ями или печенето на варовикови камъни за приготвянето на негасена вар.
Слънцето беше почти в зенита си, когато Айла се върна от полето с ямите. Тя откри слънчево място близо до пътеката, за да изсуши изплетения леген. После реши да провери конете и в същото време да напълни меха с вода. Няколко души я поздравиха, когато стигна до предната тераса. Припомни си имената на някои от тях. Тя им отвърна, като се усмихна и кимна на поздравите им, но се почувства малко неловко заради тези, чиито имена не успя да си спомни.
По същия начин се чувстваше и когато не можеше да си спомни имената на децата в Клана на Брун. Затова, за да бъде като хората, които я бяха приели, си наложи да запомня имената още от първия път. Не знаеше, че по този начин всъщност упражнява способността си да запаметява, и постигна доста забележителен резултат.
С времето започна да осъзнава, че паметта й е по-различна от тази на другите. Паметта на хората от Клана работеше по различен начин. Те се раждаха с вродени инстинкти и знания, необходими да оцеляват — информация, която с течение на времето бе закодирана в гените на потомците им.
Вместо да им се налага да се учат и да запомнят като Айла, на децата от Клана просто трябваше да им се „напомни“ веднъж, за да се задейства расовата им памет. Хората от Клана знаеха доста за техния древен свят, знаеха как да живеят в него. Щом научеха нещо ново, никога не го забравяха. Но за разлика от Айла и представителите на нейната раса, не можеха лесно да запомнят новата информация. Промяната беше трудна за тях, но когато другите се заселиха на земята им, внесоха промяната и в техните редици.