— Може да хапнем малко. Има ли останала храна от снощи? — попита Пролева.
— Добра идея — съгласи се Мартона. — Вече преваля пладне. Яла ли си нещо, Айла?
— Не. Спах до късно, после отидох до ямите и се спуснах към Горската река, за да проверя как са конете. Напълних този мях с вода при едно малко поточе. Там ме намери Джондалар.
— Добре. Ако нямаш нищо против, ще използваме водата, за да приготвим още чай. Ще намеря някого да ми помогне да донесем храна за всички — каза Пролева и забърза към къщите.
Айла се огледа, за да види кой присъства на срещата, и срещна погледа на Уиламар. Двамата се усмихнаха. Той говореше на Мартона, зеландони и Джондалар. Годеникът й беше застанал с гръб към нея и не я забелязваше. Джохаран се бе обърнал към Солабан и Рушемар — неговите най-близки приятели и съветници. Айла се сети, че Рамара, жената с малкото момче, с която беше разговаряла по-рано през деня, е съпруга на Солабан. Със съпругата на Рушемар се беше запознала предната вечер. Помъчи се да си спомни името й. Салова. Гаденето й премина и тя се изправи.
От другите тя позна мъжа с побеляла коса, който беше вождът на съседната пещера. Казваше се Манвелар. Той говореше с друг мъж, когото Айла не познаваше. От време на време хвърляше погледи към Вълчо. Една висока и слаба жена, която се държеше много властно и авторитетно, също беше вожд на пещера, но тя не можа да се сети за името й. Човекът до нея имаше татуировка като тази на зеландони. Айла предположи, че също е духовен водач. Всички тези хора имаха ръководни роли в тази общност. В Клана щяха да са с най-високо положение, а при мамутоите щяха да влизат в Съвета на сестрите и братята. Зеландонийците нямаха двойното ръководство на мъж-вожд и жена-вожд за всеки Бивак. Вместо това зеландонийските вождове бяха предимно мъже и само някои от тях бяха жени.
Пролева вече се връщаше. Макар и да отговаряше за прехраната, Айла забеляза, че не тя носеше и не сервираше яденето. Връщаше се за срещата. Сигурно също беше важен участник. Явно съпругата на вожда също беше вожд.
В Клана всичките участници в подобна среща щяха да са мъже. Там нямаше жени-вождове. Жените нямаха никакъв статут. Като се изключеха лечителките, социалното положение на жената зависеше от това кой е съпругът й. „Как ще се помирят, като почти не си ходят на гости?“ — каза си тя.
— Рамара, Салова и още неколцина членове на племето са приготвили ядене за нас — обяви Пролева и кимна към Солабан и Рушемар.
— Добре — отвърна Джохаран. Думите му, изглежда, бяха сигнал за възобновяване на заседанието. Всички спряха да си бъбрят и веднага насочиха погледи към него, а той се обърна към Айла: — Айла ви беше представена снощи. Запознахте ли се лично с нея?
— Мен ме нямаше снощи — каза мъжът, който бе разговарял с беловласия водач.
— Тогава, нека те запозная. — Джохаран пристъпи напред, а Айла се изправи и направи знак на Вълчо да остане на мястото си. — Айла, това е Брамевал, вожд на Малката долина, Четиринайсетата пещера на зеландониите. Брамевал, това е Айла от Лъвския бивак на мамутоите… — Той направи пауза, като се опита да си спомни останалите й имена и кръвни връзки. — … Дъщеря на домашното огнище на Мамут.
„Това е достатъчно“ — каза си.
Брамевал повтори името и положението си, като в същото време протегна ръце за поздрав.
— В името на Дони, ти си добре дошла.
Айла прие поздрава:
— В името на Мут, Великата майка на всички, известна още като Дони, те приветствам.
Той забеляза, че чужденката сега говореше по-различно, и отвърна с усмивка:
— Малката долина е най-подходящото място за ловене на риба. Хората от Четиринайсетата пещера се славят като най-добрите рибари. Правим много добри мрежи за риба. Съседи сме, трябва скоро да ни дойдеш на гости.
— Благодаря, с удоволствие бих ви посетила. Обичам да ям риба, обичам и да я ловя, но не знам как се прави това с мрежа. Когато бях по-малка, ловях риба с голи ръце.
— Любопитно ми е да го видя.
Жената-вожд пристъпи напред.
— Искам да те запозная с нашия дони, зеландони от Речното място — каза тя. — Него също го нямаше снощи. — Тя хвърли поглед към Брамевал, повдигна вежди и добави: — Единайсетата пещера е известна с изработването на салове, които се използват за пътуване по реката. Много по-лесно е да се транспортират тежки товари със сал, отколкото хората да ги мъкнат на гръб. Ако ти е интересно, си добре дошла на гости.
— Много ще ми е интересно да науча как правите вашите речни салове — отвърна Айла, като се опита да си спомни дали се познаваха с жената и как се казваше тя, — Мамутоите правят нещо като плаващи съдове от дебели кожи, които привързват към дървена рамка. Използват ги, за да превозват хора и различни неща по реките. По пътя за насам с Джондалар си направихме такава лодка, за да прекосим голяма река. Но реката се оказа толкова буйна, а малката кръгла лодка — толкова лека, че беше много трудна за управление. Когато я завързахме за Уини да я тегли, се получи нещо като шейна и беше много по-добре.