— Коя е тази Уини? — попита вождът на Единайсетата пещера.
— Уини е името на единия от конете, Карея — отвърна Джондалар и продължи: — Когато стигнахме другия бряг на реката, решихме да завържем за коня лодката вместо плетената платформа. Така всъщност успяхме да натоварим повече неща. И когато прекосявахме реките, лодката плаваше завързана за коня и нищо не се намокри.
— Саловете се управляват малко по-трудно — отбеляза жената-водач. — Според мен всички водни салове са трудни за управление.
— Някои се карат по-лесно. По време на пътешествието ми прекарах известно време при шарамудоите. Те издълбават много красиви лодки от големи дървени стволове. Заострят предната и задната част и управляват лодките с помощта на весла. Помогнах им при изработването на една от тях и се научих също така да боравя и с весла.
— Този разговор за лодките е много интересен, Карея — намеси се един мъж и ги прекъсна. Той беше по-нисък от жената и слабоват. — Но аз още не съм се представил. Най-добре ще е да го направя сам. Аз съм зеландони от Единайсетата пещера, известна още като Речната обител. В името на Дони, великата Майка Земя, те приветствам, Айла от рода на мамутоите, дъщеря на Мамут — каза той и протегна ръце за поздрав.
— Приветствам те и аз, зеландони от Единайсетата пещера — отвърна тя и му стисна ръцете. Той имаше силна хватка въпреки слабото си телосложение. Тя усети в него някаква вътрешна сила и увереност. Забеляза и нещо друго, което й напомни на мамутиите, които беше срещнала по време на Летния събор на мамутоите.
Старият Мамут, който я беше осиновил, й беше разказвал за онези хора, в чиито тела имаше едновременно по нещо мъжко и женско. За тях се смяташе, че притежават силата и на двата пола и понякога от тях се бояха. Но ако такива хора притежаваха ранг на Служители на Майката, поверието гласеше, че притежават изключителна мощ, и бяха приветствани навсякъде. В резултат на това, беше й обяснил той, Огнището на Мамут беше привлякло мнозина мъже, които се възбуждаха от мъже, и жени, които се възбуждаха от жени. Тя се питаше дали същото не е валидно и за зеландонийците и ако се съдеше по мъжа срещу нея, сигурно наистина беше така.
Забеляза татуировка над слепоочието му. Също като на Първата зеландони и неговата татуировка представляваше цветни квадрати. Това я накара да установи, че освен тя и Джондалар всички останали имаха по някаква татуировка на лицето. Най-незабележимата беше на Уиламар, а най-сложната и шарената — на жената-водач, Карея.
— Тъй като Карея вече се похвали с постиженията на Единайсетата пещера, аз само ще те поканя да ни дойдеш на гости — каза мъжът-дони. — Но искам да ти задам един въпрос. Ти също ли си служителка?
Айла се намръщи.
— Не. Защо мислиш така?
— Чух различни клюки. Че можеш да контролираш животни. Много хора смятат, че тогава наистина си служителка. Спомням си някои неща за хората на изток, които ловят мамути. Казват, че при тях служителите ядат само мамутско месо и всички живеят на едно място, в едно домашно огнище. Когато беше представена като дъщеря на Мамут, се запитах дали наистина тези слухове са верни.
— Не съвсем. Вярно е, че сред ловците на мамути служителите на Майката принадлежат към огнището на Мамут, но не живеят всички заедно. Мамутоите е име на племе, също като зеландониите. Има много огнища — Лъвското, Лисичето, Жеравото. Те показват… името на рода, към който човек принадлежи. Човек обикновено се ражда в нечие огнище, но може да бъде и осиновен. Съществуват много домашни огнища в рамките на един бивак. Той се кръщава на името на огнището на основателя. Моят бивак се наричаше Лъвски, защото Талут беше от Лъвското огнище и бе главатар. Сестра му Тули беше главатарка. Всеки бивак се ръководи от брат и сестра.
Всички слушаха с голям интерес. Хората бяха заинтригувани от начина на живот и племенно устройство на другите хора, тъй като бяха запознати само със своята структура.
— Мамутои на техен език означава „ловци на мамути“ или „деца на Майката, които ловуват мамути“, тъй като те също почитат Майката — продължи Айла. — Мамутът е свещено животно за тях. Затова домашното огнище на Мамут е запазено за служителите. Хората обикновено избират това огнище, но аз бях осиновена от стария Мамут от Лъвския бивак. Затова съм дъщеря от домашното огнище на Мамут. Ако бях служителка, щях да кажа „избрана от огнището на Мамут“ или „призвана в огнището на Мамут“.