Двамата зеландонийци искаха да задават още въпроси, но Джохаран ги прекъсна. Макар че той също беше заинтригуван, в момента повече го интересуваха хората, които бяха отгледали Айла:
— С удоволствие бих чул още за мамутоите, но Джондалар ни разказа любопитни неща за плоскоглавците, които сте срещнали по време на пътуването. Ако казва истината, трябва коренно да променим мисленето си за плоскоглавците. Откровено казано, боя се, че могат да представляват по-голяма заплаха за нас, отколкото предполагахме.
— Защо заплаха? — попита Айла и застана нащрек.
— Ами от разказа на Джондалар става ясно, че са… мислещи хора. Винаги сме смятали плоскоглавците за животни — нещо като пещерните мечки. По-малки и по-интелигентни видове, но все пак животни.
— Известни са ни бърлогите и пещерите, наоколо където нявга са живели пещерни мечки — включи се в разговора Мартона. — Зеландони ни каза, че според някои от Древните легенди и истории мечките били убити, за да могат да се заселят там първите хора. Ако някои от тези „пещерни мечки“ са били плоскоглави…, ами… ако са интелигентни и разумни хора, всичко е възможно.
— Ако са хора, а ние сме се отнасяли към тях като към животни, значи са враждебни животни. — Джохаран направи пауза. — Трябва да кажа, че ако аз бях на тяхно място; щях да търся начин да си отмъстя. Щях да се опитам да нападна зеландонийците. Мисля, че трябва да имаме предвид и подобна вероятност.
Айла се успокои. Джохаран беше формулирал добре позицията си. Сега разбра за каква заплаха ставаше въпрос. Може би беше прав.
— Чудя се да не би заради това да ни е било по-удобно да наричаме плоскоглавците животни — отбеляза Уиламар. — Едно е да убиваш животни за храна или провизии, а съвсем друго — да убиваш хора. Никой няма да бъде възхитен, ако научи, че предците му са убивали хора и са отнемали насила домовете им. — Свикнеш ли обаче с мисълта, че са били животни, е по-лесно да го приемеш.
Айла си каза, че коментарът на Уиламар както винаги е много мъдър и разумен. Сега започваше да разбира защо Джондалар винаги говореше за него с огромно уважение. Той беше изключителен мъж.
— Неприятните чувства могат да останат заспали дълго време, в продължение на много поколения — обади се Мартона. — Но легендите и историите са вечната памет на всеки народ и проблемът може да възникне отново с по-голяма сила. И понеже знаеш толкова много за тях, бих искала да ти задам няколко въпроса, Айла.
Русокосата жена се поколеба дали да не им спомене, че и членовете на Клана имаха свои разкази и легенди, които обаче не им бяха необходими, за да помнят историята си. Те се раждаха със своята историческа памет.
— Може да е умен ход да опитаме да установим контакт с тях по нов начин — продължи Джохаран. — Възможно е така да избегнем проблемите. Трябва да обсъдим изпращането на делегация, която да се срещне с тях и евентуално да обсъди възможността за създаване на търговски връзки.
— Ти какво мислиш, Айла? — попита Уиламар. — Ще искат ли да търгуват с нас?
— Не знам. Кланът, в който живях, знаеше за присъствието на хората. За тях ние бяхме другите, но в крайна сметка избягваха контактите. Общо взето, членовете на малкия Клан, в който израснах, не се замисляха много-много за другите. Знаеха, че съм по-различна и не съм от Клана, но бях дете, и то момиче на всичкото отгоре. Не бях от голямо значение за Брун и за мъжете. Но Кланът на Брун живееше далеч от другите. Мисля, че извадих късмет с това. Когато ме откриха, никой от тях не беше виждал дете, родено от другите. Някои не знаеха как изглеждат и възрастните. Искаха да ме приберат и да се грижат за мен, но не знам какво щеше да е, ако някой от другите ги беше преследвал и ги бе прогонил от домовете им. Или пък ако бяха тормозени от банда младежи.
— Но Джондалар ми каза, че някои хора са успели да установят търговски контакти с плоскоглавците, които сте срещнали — каза Уиламар. — Щом другите хора могат да търгуват, защо и ние да не можем?
— Все пак сигурни ли сте дали са хора, а не животни като пещерните мечки? — намеси се Брамевал.
— Хора са, Брамевал — отвърна му Джондалар. — Ако ги познаваше по-добре, нямаше да се съмняваш в това. И са умни. Срещнах не един и двама от тях по време на пътешествието си. Напомни ми да ти разкажа повече някой път.
— Казваш, че си била отгледана от тях, Айла — попита Манвелар. — Разкажи ни повече за тях. Що за хора са те?