Русокосата жена кимна и помисли за момент.
— Интересно защо си мислите, че са свързани с пещерните мечки. Има някаква странна доза истина в това. Същото смятат и в Клана. Дори понякога живеят заедно с мечки.
— Ха! — изсумтя Брамевал, сякаш, за да заяви: „Казах ли ви!“
Айла се обърна към него:
— Кланът почита Урсус, духа на Пещерната мечка, също както другите се кланят пред Великата Майка Земя. Кланът, където отраснах, се наричаше Кланът на Пещерната мечка. Когато Кланът провежда големия си Събор — нещо като Летните събори, само дето не се прави всяка година, — се изпълнява свещен ритуал, посветен на духа на Пещерната мечка. Много преди Събора на Клана кланът-домакин улавя малко пещерно мече, което остава да живее заедно с тях. Хранят го и го отглеждат като собствено дете, докато порасне. После го затварят, за да не избяга, но продължават да го гледат и да го хранят. По време на Събора на Клана мъжете се състезават за честта да изпратят Урсус в Света на духовете, за да говори от името на Клана и да отправи тяхното послание. Тримата мъже, които спечелят най-много състезания, биват избирани за почетната, но и опасна задача да убият мечката. Често хищникът отнася със себе си в Света на духовете поне един или двама от тях.
— Значи се свързват със Света на духовете — каза зеландони на Единайсетата пещера.
— И погребват мъртвите с червена охра — добави Джондалар.
— Ще ни трябва известно време да осмислим информацията — каза вождът на Единайсетата пещера. — Това ще е свързано с много промени.
— Права си, Карея — съгласи се Първата сред служителите.
— Засега няма какво да му мислим, ами да сядаме да се нахраним — намеси се Пролева, която се обърна към източния край на терасата. Всички погледнаха натам. Дълга процесия от хора с подноси и съдове идваше към тях.
Хората се разделиха на малки групи, за да хапнат. Манвелар седна до Айла и срещу Джондалар. Той се беше представил предната нощ, но заради тълпата, обкръжила тогава чужденката, не успяха да се опознаят по-добре. Пещерата му се намираше наблизо и затова можеше да го стори по всяко време.
— Досега получи няколко покани, но аз също бих искал да добавя моята — каза той. — Трябва да дойдеш на гости при нас, в Скалата на Двете реки или в Третата пещера на зеландониите. Ние сме много близки съседи.
— Ако в Четиринайсетата пещера се славят като най-добрите рибари, а в Единайсетата са прочути с изработването на салове, с какво е известна Третата тогава? — попита Айла.
Джондалар отвърна вместо него:
— С лов.
— Не се ли занимават всички с лов?
— Разбира се, затова не се хвалят много, защото всички ловуват. Някои отделни ловци от другите пещери обичат да се перчат с безстрашието си. Може и да са добри, но като група членовете на Третата пещера нямат равни.
Манвелар се усмихна:
— Всъщност и ние се хвалим с това, но според мен сме станали добри ловци заради местоположението ни. Подслонът ни се намира високо над двете реки и е заобиколен с широки и тревисти долини. Тази — посочи към реката — и онази на Тревистата река. Повечето животни, които ловуваме, мигрират, като минават през двете долини. Ние имаме много удобно място, от което ги наблюдаваме по всяко време на годината. Научили сме се да разбираме кога има голяма вероятност да се появят животните и сме първите, които ги нападат.
— Може и да си прав, Манвелар, но всички ловци в Третата пещера са добри, а не само един или двама. Всички те полагат много усилия, за да усъвършенстват уменията си. Всички. Айла го разбира. Тя обожава да ловува. Невероятна е с прашката. Но чакай само да ти покажем копиехвъргача, който измислихме. Той мята копията толкова надалеч и толкова бързо, че направо няма да повярваш. Айла е по-точна от мен, но аз хвърлям по-надалеч. Важното обаче е, че всеки би могъл да улучи с това оръжие животно на два-три пъти по-голямо разстояние от обикновено.
— Много бих искал да го видя! — възкликна Манвелар. — Джохаран има намерение да организира лов, за да се съберат провизии за Летния събор. Тъкмо ще демонстрирате новото си оръжие, Джондалар. — Той се обърна към Айла и добави: — И двамата много обичате да ловувате, нали?
— Да, с удоволствие. Имам един въпрос — изрече тя. — Има ли някаква закономерност в номерирането на пещерите?
— Най-старите пещери имат най-малките номера — отвърна Джондалар. — Те първи са били основани. Третата пещера е била създадена преди Деветата, а Деветата — преди Единайсетата или Четиринайсетата. Вече няма Първа пещера. Най-старата е Втората, която се намира наблизо. Следващата по възраст е Пещерата на Манвелар. Тя е била основана от първите хора.