— Това е Деветата пещера, а твоята, Манвелар, е Третата. Къде са тогава тези по средата?
Белокосият мъж се усмихна. Айла се беше обърнала точно към когото трябва. Той имаше трайни интереси към историята на народа си и беше натрупал много информация от другите зеландонийци, от странстващите разказвачи и хората, които знаеха различни истории от предците си. Членовете на зеландониите, включително и самата зеландони, се обръщаха към него, когато искаха да научат нещо за миналото си.
— През годините, откакто първите хора основали първите пещери, се променили много неща — отвърна Манвелар. — Потомците им се преместили или се оженили в други пещери; Някои от пещерите станали по-малки, а други се разраснали.
— Като Деветата пещера, която станала неимоверно голяма — добави Джондалар.
— В историята се разказва за болести, които отнемали живота на много хора, както и за неблагополучни години, когато зеландонийците са умирали от глад — продължи Манвелар. — Когато пещерите се смаляват, често две или няколко се обединяват. Обединената пещера обикновено взима малък номер, но не винаги. Когато пещерите станат твърде големи за размера на пещерата или скалата, част от тях се разделят, за да формират нова, често наблизо до първата. Преди време група от Втората пещера се отделила и се преместила от другата страна на долината. Сега се наричат Седмата пещера, защото тогава имало Трета, Четвърта, Пета и Шеста. Третата все още съществува, Петата е на север от нас, но Четвъртата и Шестата вече ги няма. Ала нека похапнем малко, а после пак ще си приказваме.
На Айла й беше много интересна историята на зеландониите и тя се усмихна разбиращо. Тримата се съсредоточиха върху храната и известно време мълчаха, преди жената да зададе нов въпрос:
— Всички пещери ли са известни с нещо характерно като риболова, правенето на салове или лова?
— Повечето — отвърна Джондалар.
— С какво е известна тогава Деветата?
— С творците и занаятчиите си — обади се Манвелар. — Всички пещери имат умели хора на изкуството, но в Деветата живеят най-добрите. До известна степен това се дължи на факта, че тук живеят много хора. Всеки, който иска да се научи на занаят, се мести в Деветата пещера.
— Така е най-вече заради Долната река — каза Джондалар.
— Какво е „Долна река“? — намръщи се Айла.
— Следващият скален подслон надолу по реката — обясни той. — Там няма организирана пещера, макар че броят на хората също е голям. Зеландонийците отиват на това място, за да работят по творбите си и да споделят опита си с другите. Ще те заведа после, ако успеем да се приберем, преди да се стъмни.
След като всички се нахраниха, пиха горещ чай. Айла вече се чувстваше много по-добре. Гаденето й беше преминало заедно с главоболието, но отново й направи впечатление честото ходене по нужда. Повечето хора вече започнаха да прибират празните съдове и да си тръгват. Айла забеляза, че Мартона стои сама, и отиде при нея.
— Има ли наблизо място, където мога да се облекча? — попита я тя. — Или трябва да се върна в къщата.
Възрастната жена се усмихна.
— И аз си мислех за същото. Има една пътека към реката, която минава покрай Изправения камък. Малко е стръмна към върха. Тя води към едно място на брега, което се използва главно от жени. Ела, ще ти покажа.
Вълчо повървя известно време след тях, но после долови по-интересна миризма и отиде да изучи по-подробно речния бряг.
След като всичко беше почистено, Джохаран се изправи, давайки знак на всички да замлъкнат. Хората се подчиниха и се обърнаха към вожда на Деветата пещера.
— Айла — започна той, — докато се хранехме, Карея ме попита нещо. Джондалар казва, че може да общува с плоскоглавците — с Клана, както ги наричаш, — но не толкова добре като теб. Наистина ли владееш езика им?
— Да, така е. Бях отгледана от тях. Преди да срещна Джондалар, не знаех друг език. Когато съм била малка, сигурно съм знаела, но не си спомням.
— Но мястото, където си израснала, се намира много далеч оттук, на една година път, нали? — Тя кимна. — Езикът на хората, които живеят толкова далеч от нас, със сигурност е различен. Аз не ви разбирам, когато с Джондалар говорите на езика на мамутоите. Дори лозадунаите, които живеят много по-близо, имат доста различен от нашия език. Някои думи си приличат и мога да хвана част от това, което си говорят, но не мога да го говоря добре. Ясно е, че езикът на Клана не е същият като нашия, но как ти, която идваш от толкова далеч, си могла да разбереш тукашните плоскоглавци?
— Разбирам съмненията ти. И аз имах такива, когато срещнах Губан и Йорга и не знаех дали ще мога да се разбера с тях. Но езикът на думите е различен от техния, и то не само заради знаците и жестовете, а защото на практика използват два езика.