— Браво! Много хубаво! — реагира публиката.
— Тогава Иза била бременна, но ме взела и ме носила, докато направили лагер, за да пренощуват. Не била сигурна дали лекарствата й действат върху другите, но такива случаи имало и преди, затова решила да опита. Направила лапа на крака ми, за да излекува възпаленото място. Сетне ме носила през целия следващ ден. Помня, че когато за пръв път се събудих и видях лицето й, изкрещях, но тя ме прегърна и ме успокои. На третия ден вече можех да ходя по малко и тогава Иза вече бе решила, че ще съм нейно дете.
Тук Айла спря. Всички мълчаха. Историята наистина беше трогателна.
— На колко години си била тогава? — попита Пролева.
— По-късно Иза ми каза, че според нея съм била на около пет години. Сигурно съм била на възрастта на Дисарадал или Робенан.
— И всичко това го каза с жестове? — попита Солабан.
— Наистина ли могат да се кажат толкова много неща без думи?
— Не за всяка дума, която изричам, съществува знак, но хората от Клана щяха да разберат разказа по същия начин. Езикът им е нещо повече от обикновени движения с ръце. Той е всичко. Дори най-малкото трепване на клепача или кимане на главата означава нещо конкретно.
— Но когато говорят на този език, те не могат да лъжат — добави Джондалар. — Ако се опитат, изражението на лицето или позата на тялото им ще ги издадат. Когато се запознах с Айла, тя дори не си беше и помисляла, че иска да излъже някого. Не можеше да разбере какво имам, предвид когато говорех със заобикалки. Айла не е способна да лъже. Никога не го е правила и просто не знае как. Така е израснала.
— Може би езикът без думи има по-голяма стойност, отколкото си мислим — тихо промълви Мартона.
— Според мен е очевидно, че щом Айла общува на този език толкова леко и бързо, това за нея се е превърнало в напълно естествен процес — каза зеландони. Аргументите на Джондалар й се струваха съвсем убедителни.
— Разкажи ни още за живота си с тях — помоли я зеландони от Единайсетата пещера. — Не е необходимо да продължаваш със знаците, освен ако ти така не искаш. Красиво е да те гледа човек, но си мисля, че вече успя да ни убедиш. Каза, че плоскоглавците погребвали мъртвите си. Бих искал да разбера повече за техните погребални обреди.
— Да, те погребват умрелите. Самата аз присъствах на погребението на Иза.
Разговорът продължи през целия следобед. Айла описа погребалната церемония и ритуалите, след което разказа по-подробно за детството си. Хората й задаваха много въпроси и често я прекъсваха, за да оспорят или да поискат повече информация.
Накрая Джохаран забеляза, че се стъмва.
— Мисля, че Айла се умори, а и ние отново огладняхме — каза той. — Преди да си тръгнем по домовете, трябва да поговорим за лова преди Летния събор.
— Джондалар ми каза, че имали да ни покажат ново ловно оръжие — обади се Манвелар. — Може би утре или вдругиден ще е подходящ за лов. Така Третата пещера ще има време да измисли планове накъде да тръгнем.
— Добре — съгласи се Джохаран. — Но сега Пролева отново е приготвила храна за нас, ако някой е огладнял.
Срещата бе преминала по изключително интересен начин, но въпреки това хората започнаха да се изправят, за да си вървят. Докато тръгваха обратно към жилищата си, Айла се замисли над разговорите и въпросите. Знаеше, че е казала истината на всички, но имаше нещо, което бе скрила. Съвсем съзнателно не беше споменала нищичко за сина си. Даваше си сметка, че зеландонийците щяха да нарекат рожбата й „грешка на природата“, ето защо реши да се въздържи.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Привечер стигнаха до къщата на Мартона, ала Фолара бе отишла да преспи при приятелката си Рамила, вместо да ги изчака. Бяха я зърнали на вечерята, но разговорите се бяха проточили и след това, а девойката знаеше, че няма да свършат скоро.
Когато отметнаха завеската, видяха, че в огнището няма нито един тлеещ въглен.
— Ще отида да взема огън от Джохаран — каза Уиламар.
— Не виждам у тях да свети — отвърна Мартона. — Сигурно с Пролева са отишли да вземат Джарадал от майка й.
— Тогава да отида до Солабан?
— И у тях е тъмно, Рамара сигурно я няма. Солабан също остана на срещата през целия ден.
— Няма защо да притеснявате другите — обади се Айла. — У мен са огнените камъни, които открих днес. Ей-сега ще разпаля огън.
— Какви огнени камъни? — изненадано попитаха в един глас Мартона и Уиламар.
— Сега ще ви покажем — отговори Джондалар.
— Ще ми трябва прахан — каза Айла. — Нещо, с което да разпаля искри.