Слязох до каменистия бряг на реката, за да си направя нова брадва и някои други инструменти. Докато работех, без да искам ударих с камък по кремъка и се появи искра. Така или иначе трябваше да си запаля огън и реших да опитам да го направя по този начин. След няколко опита успях.
— Толкова просто изглежда, като го обясняваш — каза Мартона. — Но аз едва ли бих се сетила да запаля огън на твое място, дори и да бях видяла искра.
— Бях сама в онази долина — рече русокосата жена. — Нямаше кой да ми покаже как да правя това и онова или да ме посъветва какво да предприема. Вече бях убила един кон, което беше против традициите на Клана. После взех да отглеждам рожбата на това животно, а това също е забранено в Клана. Вършех толкова много непознати за мен неща, че в този момент бях готова да експериментирам и с огъня.
— Много ли огнени камъни имаш? — попита Уиламар.
— Има много такива камъни на онзи скалист бряг — отвърна Джондалар, — Преди да си тръгнем от долината последния път, събрах колкото можах да открия на пръв поглед. Раздадохме няколко по време на пътешествието, но гледах да запазя и за зеландонийците. После не открихме повече.
— Лошо — каза майсторът-търговец. — Хубаво щеше да е, ако можехме да си ги поделим с другите или дори да търгуваме с тях.
— Ние пак можем! — възкликна Джондалар. — Айла откри няколко тази сутрин в долината на Гористата река. Тъкмо преди да дойдем на срещата. За пръв път отново виждам огнени камъни, след като напуснахме нейната долина.
— Открили сте огнени камъни? Тук? Къде? — попита Уиламар.
— В подножието на един малък водопад — отвърна Айла.
— Щом има на такова малко място, сигурно бихме могли да намерим още повече наоколо — отбеляза Джондалар.
— Вярно. На колко души сте казвали за тези огнени камъни? — попита Уиламар.
— Нямах време да разкажа на никого, но зеландони знае — отвърна Джондалар. — Фолара й е казала.
— А ти откъде знаеш? — попита дъщеря си Мартона.
— Айла ми показа. Видях, докато палеше огън по този начин. Вчера, когато се прибра Уиламар.
— Но зеландони не е видяла, така ли?
— Май че не.
— Голям смях ще падне. — Уиламар се усмихна. — Толкова ще се изненада… но няма да го покаже.
— Наистина ще е забавно — съгласи се Джондалар. — Не е лесно да се изненада с нещо тази жена.
— Така е, защото знае много — отвърна Мартона. — Но ти вече я впечатли, Айла, и то повече, отколкото предполагаш.
— Вярно е — каза Уиламар. — И двамата я впечатлихте. Приготвили ли сте някакви други трикове, за които още не сте ни казали?
— Ами, мисля, че ще се удивите от копиехвъргача, който ще демонстрираме утре. Не можете да си представите колко добра е Айла в мятането с прашка — отговори Джондалар. — И макар и за вас да не е толкова интересно, научих се на някои нови техники за обработване на кремък. Дори Даланар се заинтересува.
— Щом Даланар е бил впечатлен, и за мен ще е интересно — каза Уиламар.
— Има и една дърпачка на конци.
— Дърпачка на конци ли?! — повтори учудено Мартона.
— Да, използва се за шиене. Ако искаш, ще ти я покажа — изрече Айла.
— Мислиш, че ще свърши работа на човек, чиито очи са вече слаби и не виждат?
— Да, мисля, че ще ти е от полза. Ей-сега ще я донеса.
— Защо не почакаш до утре, когато ще е по-светло. На тази слаба светлина няма да виждаме почти нищо — предложи й възрастната жена.
— Е, Джондалар, ти предизвика голямо вълнение сред нас — каза Уиламар. — Завръщането ти беше достатъчно, но ти донесе със себе си и много други изненади. Винаги съм казвал, че пътуването отваря нови възможности и способства за предаването на много идеи.
— Мисля, че си прав — отвърна Джондалар. — Но да си призная, уморен съм от пътуването. Ще съм доволен, ако си остана у дома за по-дълго.
— Нали ще ходиш на Летния събор, Джонде? — попита Фолара.
— Разбира се. Там ще се оженим, малка сестричке. За мен ходенето на Летния събор не е пътуване, особено след като извърших пътешествието. То е част от домашния ни бит. Което ми напомня, че Джохаран планира лов за утре. Знаеш ли откъде можем да си намерим маскировки, Уиламар? Айла също иска да участва в лова.