— Това е нещо, което трябва да се спомене на Джохаран утре — каза Уиламар, стана и се прозя. — Но сега смятам да си лягам. Утрешният ден също се очертава да бъде натоварен.
Мартона също стана и занесе съдовете в кухнята, Фолара се протегна и се прозя като баща си:
— И аз отивам да си лягам. Утре сутринта ще ти помогна да измиеш чиниите, майко. Много съм уморена.
— Ще идваш ли на лов, Фолара? — попита я Джондалар.
— Не съм решила още. Ще видя как ще се чувствам утре — отвърна тя и се насочи към спалнята.
След като Мартона и Уиламар се прибраха в спалнята си, Джондалар отмести масата и постла кожите за спане. Двамата с Айла се наместиха под тях, а Вълчо легна отстрани. Той нямаше нищо против да стои по-далеч, докато наоколо имаше други хора, но когато Айла си легнеше, мястото му беше до нея.
— Наистина много ми харесва семейството ти, Джондалар — каза младата жена. — Май че ще ми хареса да живея със зеландонийците. Мислех си за това, което каза снощи. Прав си, не бива да съдя за всички само по няколко неприятни човека.
— Не съди всички и по най-добрите — отвърна той. — Никога не знаеш кой как ще реагира при дадена ситуация.
— Според мен всеки носи в себе си по малко добро и малко лошо. Някои имат от едното повече, отколкото от другото. Винаги съм искала да вярвам, че хората имат повече добро от лошото. Помниш ли Фребек? Той беше много лош в началото, но постепенно се поправи и стана доста добър.
— Трябва да призная, че ме изненада. — Джондалар се сгуши по-близо до нея.
— Ти обаче не ме изненадваш — отвърна тя и се усмихна, почувствала ръката му между бедрата си. — Знам какво си мислиш.
— Дано и ти да си мислиш същото.
Тя го целуна. Целувката им беше дълга и страстна. И двамата горяха от желание да се любят, но не искаха да бързат. Бяха си у дома. След всички трудности на дългото и опасно пътешествие Джондалар я беше довел невредима в родния си край. Сега всички опасности бяха преминали. Той я загледа. Почувства у себе си толкова силна любов към нея, че не знаеше как да се сдържи.
Дори и на слабата светлина Айла забеляза обичта в сините му очи и беше обладана от същите емоции. Когато съзряваше като девойка, тя не си беше и мечтала да открие мъж като Джондалар. Не очакваше да има толкова голям късмет.
Гърлото му пресъхна и той отново се наведе, за да я целуне. Тогава си каза, че трябва да я има, да я люби, че телата мм трябва да се слеят. Както винаги тя беше готова за него и той не знаеше как да изрази благодарността си към нея. Русокосата жена никога не му беше въртяла онези номерца, без които явно не можеха някои жени.
Помисли си за Марона. Тя обичаше да играе подобни игрички — не толкова с него, колкото с другите. Изведнъж почувства голямо удовлетворение, че е тръгнал на пътешествие с брат си, а не се е оженил за нея. Само Тонолан да беше жив…
Но Айла със сигурност беше жива, макар че няколко пъти едва не я загуби. Джондалар почувства с езика си отворената й уста и топлината на диханието й. Целуна я по врата, после по ухото и прокара език по шията й.
Тя остана неподвижна, докато усещането от докосването му не се превърна в страстна тръпка на очакване. Джондалар премести устните си върху втвърденото зърно на едната й гърда, като го захапа нежно. Треперейки силно, тя почти изпадна в екстаз.
Джондалар беше готов, но страстта му се засили още повече, когато тя сладко изстена. Внезапно бе обзет от неустоима тръпка. Искаше я, желаеше я.
Езикът му закръжи около пъпа й за миг, след което я зацелува по бедрата и разтвори краката й, след което премести езика си върху органа на нейната женственост.
Стенанията й станаха по-силни. Насладата, премина през нея като мълния. Нещата се развиваха по-бързо, отколкото очакваше. Обзе я силно желание да му се отдаде. Протегна се към члена му и му помогна да навлезе в нея. Джондалар проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко и двамата почувстваха как вълните на насладата ги издигат до главозамайващи висини, отново и отново.
Джондалар легна върху нея — миг, който тя обожаваше — ала сетне се сети, че е бременна, и се отмести. Тя изпита леко разочарование. Когато Джондалар се отдръпна, той се запита дали предположенията на Айла са верни. Така ли бе заченато бебето вътре в нея? Негово ли беше това бебе? Дали Майката беше дала Благословията си на жените, за да раждат нов живот така, както бе дарила и децата си с чудесния дар на насладата? Сигурно затова мъжете се раждаха с такива органи — за да помогнат на жените да заченат новия живот. Искаше му се Айла да е права, но как би могъл да разбере?