След известно време тя стана. Извади от торбата си малка дървена купа и наля в нея вода от меха. Вълчо се беше оттеглил в избрания ъгъл близо до входа. Той я поздрави, когато тя отиде при него. Айла му се усмихна и направи знака, с който изразяваше похвала. После се изми, както я беше учила Иза, когато за пръв път стана жена.
Джондалар беше заспал, когато тя се върна при него. На сутринта Айла щеше да изчисти и да проветри завивките. Щом вече щяха да живеят на едно място, ще може да изпере и кожите. Нези я беше учила как се прави, ала изискваше много усилия и време.
Айла се обърна настрани, а Джондалар се сгуши до нея. Още не й се спеше, защото сутринта бе станала късно. Отново се замисли за Клана и другите. В съзнанието й се редуваха спомени за живота й ту с едните, ту с другите и тя неволно правеше сравнения.
Може би най-значимата разлика беше, че сънародниците на Джондалар украсяваха своите жилища и пещери с картини и изрязани фигурки. При Клана потребността от декорации едва възникваше. Само хората като Айла се занимаваха с изкуство: мамутоите, зеландонийците и другите. Разликата беше доста очевидна.
Изкуството, рисуването на животни или на някакви други фигури беше израз на способностга да се правят абстракции — способност да се извлече естеството на предмета и да се представи като символ. Символът имаше и друга форма — звук, дума. Разумът, който можеше да разсъждава с категориите на изкуството, беше способен също така да роди една друга абстракция — езика. Този разум можеше да създаде синтез от абстракцията на изкуството и абстракцията на езика. Така някой ден щеше да се роди съчетанието от символи и словесна памет — писмеността.
За разлика от предишния ден Айла отвори очи много рано сутринта. Огнищата и лампите бяха изгаснали, но тя успя да различи контурите на варовиковия покрив над тях. Слънцето тъкмо изгряваше. Никой не я забеляза, когато се измъкна изпод завивките и се запъти към тоалетната. Вълчо надигна глава, изскимтя за поздрав и я последва.
Отново й се гадеше. Имаше нужда от нещо твърдо, което да успокои стомаха й. Отиде в кухнята и запали малък огън. Отхапа няколко хапки от зубровото месо и изяде няколко зеленчука. Не беше сигурна дали й стана по-добре, но реши да си направи чай, за да успокои стомаха си.
Взе чантата с лекарствата си. „Вече ще мога да попълня запаса си от треви и билки, — помисли си. — Босилек, разбира се! Помага за правилното износване на плода и има приятен вкус. Ментата също е подходяща. Премахва гаденето и помага при стомашни болки. Джондалар също я харесва много. А хмелът лекува главоболие и други болки. Само да не е много, защото опиянява.“
Айла избра още няколко билки. В един момент долови движение с крайчеца на окото си. Обърна се и видя Мартона, която идваше от спалнята.
— Рано си станала тази сутрин, Айла — каза тихо тя, за да не събуди другите. Наведе се и потупа Вълчо.
— Обикновено ставам рано… ако предната вечер не съм си легнала късно и не съм пила силни напитки.
— Да, питието на Ларамар наистина е много силно, но хората, изглежда, го харесват. Виждам, че вече си запалила огън. Обикновено го гася нощем, за да имам достатъчно въглени за сутринта, но с тези огнени камъни, които ни показа, вече няма да е трудно да се запали. Какво готвиш?
— Сутрешен чай. Обичам да приготвям чай за събуждане на Джондалар. Искаш ли и ти?
— Аз пия един чай, който зеландони ми е препоръчала. Джондалар ми каза, че обичаш да правиш сутрешен чай. Държеше той да ти приготви, когато вчера се събуди. Каза, че ти винаги му приготвяш по една гореща купа чай и че поне веднъж иска да те отмени. Предложих му да ти направи ментов чай, тъй като е вкусен студен.
— Чудех се дали наистина Джондалар го е приготвил, Но ти остави легена и водата, нали?
Мартона се усмихна и кимна.
Айла взе с машата няколко горещи камъка от огъня и ги пусна в плетения съд за чай, пълен с вода. Камъните изсъскаха и отделиха пара и мехурчета. Тя добави още и след известно време ги смени с други. Когато водата завря, двете жени заляха чаените си смеси, след което седнаха на възглавниците на земята и засърбаха горещите напитки.
— Исках да поговоря с теб, Айла — промърмори Мартона. — Често се питах дали Джондалар изобщо ще намери жена, която да обича. — Почти каза „отново“, но се въздържа. — Той винаги е имал много приятели, бил е доста харесван, но не е разкривал чувствата си и малцина са го познавали добре. Тонолан му беше най-близък от всички. Предполагах, че някой ден ще се ожени, но не съм мислела, че ще се влюби толкова сериозно. Смятам, че сега е влюбен.