— Вярно е, че рядко разкрива чувствата си. Сякаш познавах друг човек, преди да го осъзная. Макар че обичам Джондалар, по едно време не вярвах, че чувствата ни са взаимни — отвърна Айла.
— В това няма съмнение. Очевидно е, че те обича. Гордях се с теб онзи ден, Айла. Необходим е доста кураж, за да се изправиш срещу хората така, както ти направи след случилото се с Марона… Сигурно знаеш, че тя и Джондалар възнамеряваха да се оженят.
— Да, той ми каза.
— Макар никога да не съм се възпротивявала на тези планове, ще ти призная, че съм доволна задето не се ожени за нея. Тя е привлекателна жена и всички смятаха, че е идеална за него, но не и аз.
Айла се надяваше Мартона да й обясни защо. Старата жена замълча и отпи от чая.
— Искам да ти дам нещо по-прилично за носене от „подаръка“ на Марона — каза накрая, след като си изпи чая и остави купата.
— Ти вече ми подари огърлицата на майката на Даланар.
Мартона се усмихна и стана. Отиде тихо до спалнята и след малко се върна с някаква дреха. Показа я на Айла. Беше дълга туника в бледозелен цвят като избелелите стръкове на тревата след прекарана дълга зима. Туниката беше богато украсена с мъниста, миди, цветна бродерия и ресни, но не беше изработена от кожа. Отблизо Айла забеляза, че е направена от тънки сплетени нишки. Кой би могъл да изплете на ръка така съвършено нишките?
— Никога не съм виждала подобно нещо — каза тя. — От каква материя е?
— Аз я направих. Изтъкана е на специално устройство. Познаваш ли растението лен? Дълго и тънко, със сини цветове?
— Да, знам го. Помага при изгаряне, открити рани и язви, дори в устата.
— Някога опитвала ли си да сплетеш нишки от него?
— Не си спомням, но ми е ясно какво имаш предвид. Ленените нишки са много дълги.
— Именно него използвах за туниката.
— Знаех, че ленът е полезен, но не си представях, че от него може да се изработи нещо толкова красиво.
— Мислех си, че може да го облечеш за Брачния ви обред. Скоро ще тръгнем за лятната среща, при следващото пълнолуние. А ти каза, че нямаш какво да облечеш за по-официални случаи.
— О, Мартона, много си мила! Но аз имам тоалет за брачния си обред. Нези ми го уши и аз й обещах да го нося. Надявам се да не възразяваш. Носих го с мен през цялото време от миналогодишния Летен събор досега. Направен е според обичаите на мамутоите, а при тях съществуват специални предписания как да се носи.
— Тогава ще е най-добре да облечеш тоалета на мамутоите, Айла. Не знаех за него и затова се погрижих. Но, моля те, задръж и този. Може да има и други официални случаи, при които да го носиш.
— Благодаря ти! Толкова е красив! — Айла му се възхищаваше, като дори го премери на око как ще й стои. — Сигурно е било необходимо доста време, за да се направи.
— Да, но сега е твой. Работих върху процеса от дълги години. Уиламар ми помогна да изработим рамката, която използвам. Тонолан също, преди да замине. Повечето хора си имат свой занаят. Често търгуваме с нещата, които изработваме, или ги даваме като подаръци. Вече остарявам и не съм в състояние да правя толкова много неща като преди. А и зрението ми вече не е същото.
— Щях да ти показвам дърпачката на конци днес! — сети се Айла и скочи. — Сигурно ще е от помощ на човек, който не вижда добре, докато шие. Сега ще я донеса. — Тя отиде до багажа си, взе набора за шиене и още един пакет. Върна се и каза на Мартона: — Искаш ли да видиш и брачния ми тоалет?
— Да, но не исках да те притеснявам. Някои предпочитат да го държат в тайна, като изненада.
— Моята изненада ще е по-различна. Но мисля да ти я разкрия. В утробата ми е започнал нов живот. Нося бебето на Джондалар.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Сигурна ли си, Айла!? — попита я Мартона усмихната. Стори й се, че това е много странен начин, за да каже, че Майката я е благословила — „носи бебето на Джондалар“. Още повече, че сигурно детето беше с неговия дух.
— Напълно. Пропуснах два лунни периода и сега се чувствам малко отпаднала сутрин. В мен стават някои промени, които обикновено съпровождат бременността.
— Чудесно! — Майката на Джондалар я прегърна. — Ако вече си благословена, бракът ти ще е щастлив… или поне така казват хората.
Младата жена развърза кожения пакет и изглади с ръка туниката и панталоните, които беше пренесла през цял континент в пек и студ. Мартона огледа тоалета, който наистина беше великолепен. Айла със сигурност щеше да се откроява сред другите по време на брачните церемонии.