Дрехата беше изработена от най-фина кожа в жълт цвят, който се доближаваше до този на косата на Айла. Кожата вероятно беше от елен или антилопа-сайга, предположи Мартона. И туниката, и панталоните бяха богато украсени с фигури от мъниста, слонова кост и кехлибар. Дрехите бяха като произведения на изкуството. Мартона преброи около три хиляди мъниста от слонова кост. Всяко от тях беше изрязано, пробито и лакирано на ръка. Тя разбра, че подобен тоалет би могъл да принадлежи само на човек, който се ползва с огромно уважение и заема много висок пост в общността. В изработването му бяха вложени много труд и усилия. Айла каза, че е била осиновена, но който и да беше я осиновил, той очевидно притежаваше огромна власт, престиж и състояние. Никой не можеше да го разбере по-добре от Мартона.
— Тоалетът е много е красив, Айла — каза накрая тя. — Кой ти го направи?
— Нези, но много й помогнаха. — Беше доволна от реакцията на старата жена.
— Да, със сигурност много хора са й помогнали. Ти спомена и преди за нея, но не мога да си спомня точно коя беше.
— Тя е съпруга на Талут, главатаря на Лъвския бивак. Този, който искаше да ме осинови, но Мамут го стори вместо него. Според Мамут мъжът й я е помолил да го изработи за мен.
— А Мамут е служителят на Майката?
— Мисля, че би могъл да е Първи като зеландони. Беше най-старият. Според мен беше най-възрастният сред мамутоите. Когато заминах оттам, приятелката ми Диджи очакваше да роди, а жената на брат й раждаше. И двете деца щяха да бъдат неговото пето поколение.
Мартона кимна разбиращо. Даваше си сметка, че който и да беше я осиновил, разполагаше с изключително влияние. Самата Айла сигурно не беше осъзнала, че той може би е най-уважаваният и властен човек сред целия народ. Това обясняваше много неща.
— Каза, че имало определени ритуали за носенето на тези дрехи?
— Мамутоите смятат, че не е прилично този тоалет да се носи преди започването на брачните обреди и церемонии. Можеш да го покажеш на семейството си и на най-близките приятели, но не бива да го носиш навън. Искаш ли да видиш как изглежда туниката?
Джондалар изръмжа насън и се обърна. Мартона хвърли поглед към леглото му и снижи още глас:
— Докато Джондалар спи, да. Иначе не бива да му показваш тоалета преди брачната церемония.
Айла свали лятната си туника и сложи тежката и богато украсена дреха.
— Нези ми каза да я нося така, че да не ми се виждат гърдите — прошепна и завърза връзките на деколтето си. — Според нея една жена може гордо да показва бюста си само когато влезе в съюз с мъжа. Но тъй като си майка на Джондалар, ти можеш да ме видиш — добави и развърза връзките.
— Поласкана съм. При нас обичаят е брачният тоалет да се покаже преди церемонията, но само на жени, интимни приятели или членове на семейството. Със сигурност ще изненадаш всички. Ако искаш, можем да окачим тоалета в моята стая, за да се изгладят гънките. Няма да му навреди и малко пара.
— Благодаря. И без това се чудех къде да го сложа. Може ли и туниката, която ми подари, да стои в стаята ти? Имам и още една, която сама съм правила. Ще ми ги пазиш ли?
— Разбира се. Но нека първо Уиламар се събуди. Искаш ли да оставиш нещо друго при мен?
— Имам огърлици и други бижута, но те могат да останат в пътния ми багаж, понеже ще ги взема за Лятната среща.
— Много ли са?
— Само две огърлици, включително и тази от теб, гривна за ръката, обици и два кехлибара, които ми подари Тули, когато заминах. Тя беше главатарка в Лъвския бивак, сестра на Талут и майка на Диджи. Каза, че трябва да ги сложа на ушите си, когато се омъжвам, тъй като ще отиват на туниката. Много бих искала, но ушите ми не са продупчени.
— Сигурна съм, че зеландони няма да има нищо против да ти ги продупчи, ако искаш.
— Да, не бих имала нищо против. Не искам да си дупча други части на лицето и тялото — поне засега, — но много бих искала да мога да си сложа тези кехлибарени обици, когато с Джондалар се женим, както и тоалета на Нези.
— Тази Нези сигурно много те е обичала, за да стори толкова за теб.
— Аз я обичах. Ако не беше тя, сигурно нямаше да тръгна с Джондалар и да дойда тук. Трябваше да се омъжа за Ранек на следващия ден. Той беше син на брат й, макар че тя му бе като майка. Но Нези разбра, че Джондалар ме обича, и ми каза, ако наистина и аз го обичам, да му призная и да го последвам. Права беше. Трудно ми бе обаче да кажа на Ранек, че заминавам. Не ми беше безразличен, но Джондалар обичах повече.