— Разделила си се с хора, които толкова много са държали на теб, за да тръгнеш с Джондалар — коментира Мартона.
Айла забеляза, че Джондалар отново се върти в леглото, и стана. Мартона отпи от чая си и проследи как младата жена отново сгъна брачния си тоалет и го сложи в пътния си багаж. Когато се върна, посочи към набора за шиене на масата.
— Дърпачката на конци е вътре — каза. — Щом сутрешният чай на Джондалар стане готов, може да излезем навън на слънце и да ти го покажа.
— Да, ще ми е интересно да го видя.
Айла отиде до огнището за готвене, добави дърва в огъня и още няколко горещи камъка и приготви билките за чая. В това време Мартона си мислеше, че не се е излъгала за Айла. Беше привлекателна, но имаше и още нещо. Русокосата жена желаеше от все сърце щастието на Джондалар и със сигурност щеше да му бъде добра съпруга.
Айла пък си мислеше за Мартона. Възхищаваше се на нейната увереност, гордо поведение и аристократични маниери. Майката на Джондалар бе интелигентна и винаги се отнасяше с разбиране. Но не се съмняваше, че някогашната водачка може да прояви голяма сила на характера, ако се наложи. Нищо чудно, че народът не е искал тя да слиза от поста, когато съпругът й е умрял. Сигурно на Джохаран му е било трудно да бъде на нейното ниво, но сега поне явно се чувстваше уютно на поста си.
Айла тихо постави купата с чая до спящия Джондалар. Каза си, че трябва да потърси някакви клечки, с които да му изчисти зъбите. Мартона изпи чая си, Айла взе набора за шиене и двете тихо се измъкнаха от къщата. Вълчо ги последва.
Още беше доста рано, когато стигнаха до предната каменна тераса. Слънцето току-що бе отворило сияйното си око и надничаше иззад източните върхове. Яркият му блясък придаваше на скалата топло яркочервено сияние, но въздухът си оставаше свеж и хладен. Наоколо не се забелязваха много хора.
Мартона я поведе към ръба, близо до тъмния кръг на сигналния огън. Седнаха на големи камъни, подредени около мястото на огъня, с гръб към изгряващото слънце. Вълчо ги изостави и продължи към долината на Горската река.
Айла развърза малката кожена кесия на набора и изпразни съдържанието й. Имаше най-различни видове конци от животни и растителни влакна. Няколко малки остри кремъчни остриета за рязане бяха навързани заедно. Малко квадратно парче твърда мамутска кожа служеше за напръстник. Имаше и три малки тръбички, направени от кухи птичи кости.
Тя взе една от тръбичките, отвори капака й и измъкна оттам заострено парче слонова кост с отвор в единия край. Подаде го внимателно на Мартона.
— Виждаш ли дупката? — попита я.
— Не много добре. А, да, ето я. Много е малка.
— Пробиването на дупката беше най-трудната част в изработването на дърпачката на конци. Ще ти покажа как действа.
Айла вдяна конец в парчето слонова кост и го подаде на Мартона.
Тя огледа иглата и я опипа с пръсти, тъй като зрението й беше отслабнало с годините.
— Ама, разбира се! С това нещо ще мога отново да шия!
— Ала на някои материи ще трябва да направиш дупки с шило. Колкото и твърда да е слоновата кост, с нея няма да можеш да пробиеш по-дебелите и груби кожи — обясни Айла. — Но пак е по-добре, отколкото без нея.
Мартона се усмихна.
— Ти като малка ли се научи да шиеш?
— В Клана не могат да шият. Дрехите им се състоят от завързани едно за друго парчета.
— Все забравям, че детството ти е било… необикновено. Сигурно ти е било много трудно да се научиш да шиеш. Това обаче е много хитро приспособление. — Тя хвърли поглед в далечината. — Мисля, че идва Пролева. Ако нямаш нищо против, ще й покажа иглата.
— Не, нямам. — Русокосата жена погледна към слънчевата тераса и забеляза Пролева, съпругата на Джохаран, и Салова, съпругата на Рушемар, които идваха насам. Вече доста хора бяха станали и пространството около тях изглеждаше по-оживено.
Жените се поздравиха и Мартона първа се обади:
— Виж това, Пролева. И ти, Салова. Айла го нарича „дърпачка на конци“. Току-що ми го показа. Много е хитро и с него лесно се шие. С негова помощ дори аз ще се справя, макар че вече не виждам добре.
Двете жени, които бяха скроили не една и две дрехи през живота си, набързо схванаха естеството на новото изобретение и започнаха развълнувано да обсъждат достойнствата му.
— Според мен всеки би се научил да използва тази игла много лесно — каза Салова. — Но изработването й сигурно е било доста трудно.
— За тази ми помогна Джондалар. Той направи уред за пробиване на малки дупки и проби такава на иглата — обясни Айла.
— Само човек с неговите умения би се справил. Спомням си, че преди да замине, изработваше кремъчни шила и инструменти за пробиване на мъниста — добави Пролева. — Салова е права. Сигурно е трудно да се направи дърпачка на конци като тази, но си е струвало. Бих искала и аз да я изпробвам.