— За мен ще е удоволствие, Пролева. Имам още две, с различни размери — каза Айла. — Избирам кой размер да използвам според материята, която ще шия.
— Благодаря ти, но се боя, че днес няма да имам време заради подготовката за лова. Джохаран смята, че на тазгодишния Летен събор ще присъстват страшно много хора — отвърна Пролева и се усмихна. — И то заради теб. Новината, че Джондалар се е завърнал и е довел със себе си жена, вече се е разнесла навсякъде около реката, а и отвъд нея. Той иска да приготвим достатъчно храна за всички, тъй като ние ще организираме празненството.
— Хората много ще се радват да се запознаят с теб и да се уверят дали слуховете за теб са истина — добави Салова.
— Докато стигнем дотам, вече няма да са истина. Всеки добавя по нещо от себе си и доукрасява чутото, когато разказва на някой друг — вметна Пролева.
— Повечето обаче си дават сметка за това и не вярват напълно на слуховете. Мисля, че Джондалар и Айла ще изненадат не един и двама — каза Мартона.
Пролева забеляза самодоволна усмивка на лицето на бившата водачка на Деветата пещера на зеландониите — нещо много рядко. Запита се какво ли знаеше тя, което другите още не знаеха.
— Ще дойдеш ли с нас до Скалата на двете реки, Мартона? — попита Пролева.
— Да. Искам да видя как действа този „копиехвъргач“, за който говореше Джондалар. Ако е също толкова хитроумно приспособление като това и другите нововъведения, които донесоха със себе си, със сигурност ще е много интересно.
Джохаран вървеше най-отпред. Движеха се покрай стръмна скала до реката и поради тази причина вървяха в колона по един. Мартона беше зад него, следвана от Джондалар. Айла вървеше заедно с Вълчо, а другите хора от Деветата пещера се движеха след тях, но се държаха на няколко крачки разстояние от вълка. Когато минаха покрай Четиринайсетата пещера, числеността на групата се увеличи.
Стигнаха до едно място до реката, разположено между скалните навеси на Четиринайсетата пещера от едната страна и на Единайсетата от другата страна на реката. Там водният поток се разширяваше и след като се блъскаше в скалите, продължаваше напред с пенливите си води. На това място реката беше лесно проходима и оттам често минаваха хора. Айла чу да го наричат брода.
Някои от тези, които бяха обути, седнаха, за да свалят кожите от краката си. Имаше и такива — сред тях бе и Айла, — които бяха боси. Хората от Четиринайсетата пещера спряха и оставиха Джохаран и членовете на Деветата пещера да преминат първи. Това беше проява на чест и великодушие към тях, тъй като Джохаран беше предложил да половуват преди да тръгнат за Летния събор, а и официално беше вожд на всички зеландонийци.
Когато Джондалар стъпи в студената вода, той се сети за нещо, което искаше да каже на брат си.
— Джохаран, почакай малко — викна му той. Брат му се спря. Мартона беше зад тях. — Когато ходихме с Лъвския бивак на Летния събор на мамутоите, трябваше да прекосим доста дълбока река, намираща се точно преди мястото, на което се проведе срещата. Хората от Вълчия бивак, които бяха домакини на срещата, бяха изсипали камъни във водата, за да могат всички да преминат, без да се намокрят. И ние понякога го правим. Стори ми се разумно и исках да те подсетя.
— Тази река тече бързо. Няма ли да отнесе камъните? — попита го Джохаран.
— И тяхната беше бърза. Всяка година поставяха нови камъни. Удобно беше да се лови риба от тези камъни, и то от средата на реката.
— Струва си да помислим — намеси се Мартона.
— Ами саловете? Камъните няма ли да им пречат? — попита някакъв мъж.
— Тук не е достатъчно дълбоко, за да могат да плават салове. Обикновено се налага хората да ги носят на ръка, както и останалия си товар, когато минават през брода — отвърна Джохаран.
Докато ги слушаше, Айла забеляза, че водата е доста бистра и могат да се видят както камъните на дъното, така и някои рибки. После установи, че средната част на реката предоставяше невероятна гледка към цялата местност. Отпред, на левия бряг, видя скала с пещери. Сигурно вървяха натам. Зад скалата някакъв приток се вливаше в реката. От другата страна на притока започваше планинска верига от стръмни върхове. Обърна се на другата страна. Нагоре по реката, на север, също забеляза високи скали, както и огромната паст на Деветата пещера, разположена на десния бряг.
Джохаран тръгна отново и след него се заточи дългата върволица от хора. Насочваха се към Третата пещера на зеландониите. Айла забеляза, че някои ги чакаха отпред и им махаха. Позна Карея и зеландони от Единайсетата пещера. Колоната продължи да се увеличава. След малко Айла успя да огледа по-подробно огромната скална стена отпред — една от най-впечатляващите в долината.