Тя беше изсечена и оформена от същите природни сили, създали и другите пещери в района. Имаше по две, а на места и по три тераси, подредени една над друга. На половината път до масива се простираше скален път, дълъг стотина метра, който водеше към пещерен отвор. Това беше основното ниво за всекидневни дейности на членовете на Третата пещера. Тук се намираха повечето им жилища. Терасата предлагаше защита на хората отдолу, а тези отгоре бяха защитени от скален покрив.
Джондалар забеляза, че Айла оглежда високия варовиков масив, и спря, за да може да го настигне.
— Мястото, където Тревистата река се влива в реката, се нарича Двете реки — каза й той. — Този район се нарича Скалата на двете реки, защото гледа към мястото на вливането.
— Мислех, че се нарича Третата пещера — отвърна Айла.
— Това е домът на Третата пещера на зеландониите, но се нарича Скалата на двете реки. По същия начин домът на Четиринайсетата пещера се нарича Малката долина, а на Единайсетата — Речната обител — обясни Джондалар.
— Тогава как се нарича домът на Деветата пещера?
— Деветата пещера.
— Защо си няма име като другите?
— Не знам. Винаги се е казвала Деветата пещера. Сигурно също биха могли да я нарекат „Скалата на двете реки“, защото наблизо Гористата река се влива в реката. Но това име вече е било дадено на Третата пещера. Или пък „Голямата скала“, но така вече е кръстено друго място.
— Има и други имена, с които бихте могли да я кръстите. Нещо като Падащия камък например. Никъде няма подобно нещо, нали?
— Не, поне аз не съм виждал.
— Но Деветата пещера си се нарича просто Деветата пещера. Интересно защо?
— Може би защото нашият навес е уникален поради много причини. Никой не е чувал или виждал друг толкова голям скален заслон, който е приютил толкова много хора. Той също така гледа към две реки, но в долината на Горската река има повече дървета, отколкото в другите. От Единайсетата пещера винаги ни молят да си секат дървета оттук, за да си направят салове. А и както ти спомена, имаме Падащия камък. Всички знаят за Деветата пещера, дори хората от по-далечни места. Никое друго име не може да я опише напълно. Така и е останала известна — Деветата пещера.
Айла кимна, но продължи:
— Според мен името е това, което прави едно нещо уникално и единствено.
Докато наближаваха дома на Третата пещера, тя видя опънати палатки, навеси, рамки и стойки, разположени между подножието на скалата и реката. Тъмни кръгове от загасени и запалени огньове бяха разпръснати сред постройките. Това беше главната работна площ на Третата пещера — включваше малък док на брега, на който завързваха саловете.
Територията на Третата пещера обхващаше не само скалата, но и района под каменните тераси чак до бреговете на двете реки и някои местности отвъд тях. Всички тези земи не бяха тяхна изключителна собственост. Хората от съседните пещери можеха спокойно да се разхождат върху територията на други пещери и да използват ресурсите им, но се смяташе за проява на добър тон първо да помолиш или да те поканят. Подобни нрави бяха разбираеми от възрастните. Децата, разбира се, можеха да се разхождат където си поискат.
Районът между Горската река на север от Деветата пещера и Тревистата река при Скалата на двете реки на юг се смяташе за обща собственост на зеландонийците, които живееха там. Всъщност той представляваше обширна площ, из която бяха разпръснати много семейства, макар че обитателите му не бяха разположили нарочно жилищата си в този ред, нито пък селото си имаше име. Но когато Джондалар още се намираше на път и разказваше, че е от Деветата пещера на зеландониите, хората свързваха името не само с пещерата, но и с цялата прилежаща околност.
Гостите започнаха да изкачват пътеката към основното ниво на Скалата на двете реки. Те спряха, когато стигнаха долното ниво, за да изчакат един човек. Докато стояха там, Айла се подпря на най-близката до нея стена.
— Това е Кимеран — каза Джондалар, широко усмихнат. Тя погледна към непознатия. Рус, по-висок от Джохаран, той идеално се разбираше с езика на тялото с вожда на Деветата пещера. Двамата очевидно се отнасяха като равни един с друг.
Новодошлият огледа вълка със страх, но не каза нищо и всички продължиха към горния етаж. Когато стигнаха, Айла отново се спря — този път беше пленена от невероятната панорамна гледка. Затаи дъх. Предната каменна тераса на Третата пещера предлагаше гледка към цялата местност. Нагоре по Тревистата река във водите й се вливаше друга, по-малка.