— Айла.
Тя се обърна, щом чу името си. Зад нея стоеше Джохаран заедно с мъжа, който току-що се беше присъединил към тях.
— Искам да те запозная с този човек.
Мъжът пристъпи напред и протегна двете си ръце. Обаче остана нащрек заради вълка до нея, който го гледаше с голямо любопитство. Донякъде приличаше на Джондалар с русата коса и високия си ръст. Тя направи знак на животното да стои мирно и поздрави мъжа.
— Кимеран, това е Айла от мамутой… — започна Джохаран.
— Айла това е Кимеран, вожд на Старото огнище на Втората пещера, потомък на Основателя на Седмата пещера на зеландониите.
— В името на Дони, Великата Майка Земя, ти си добре дошла в земята на зеландониите, Айла от мамутоите — каза Кимеран.
— В името на Мут, Майка на всички, известна още като Дони и под други имена, те приветствам, Кимеран, вожд на Старото огнище на Втората пещера на зеландониите — отвърна Айла и се усмихна.
Кимеран забеляза чуждестранния й акцент и слънчевата й усмивка. „Наистина е много красива — каза си той, — но какво друго би могло да се очаква от красавец като Джондалар?“
— Кимеран! — обади се Джондалар, когато приветствените думи свършиха. — Радвам се да те видя!
— И аз също, Джондалар.
Двамата си стиснаха силно ръцете и се прегърнаха.
— Значи сега си вожд на Втората пещера?
— Да, от няколко години. Питах се дали ще успееш да се върнеш. Чух, че си тук, но исках лично да се уверя.
— Айла, с Кимеран сме приятели от много отдавна. Двамата заедно преминахме през церемонията за възмъжаване, получихме поясите си — станахме мъже едновременно — каза Джондалар. — Бяхме на една възраст, но аз стърчах над всички, защото бях най-висок. Много се зарадвах, когато дойде и Кимеран — той беше висок колкото мен. Исках да застана до него, за да не се набивам на очи. Той май се чувстваше по същия начин. Кимеран, мисля, че трябва да се запознаеш с Вълчо.
— Да се запозная?
— Да, Вълчо няма да те нарани. Айла ще ви запознае. След това ще се отнася с теб като с приятел.
Кимеран беше объркан, когато Джондалар го отведе при четирикракия хищник. Беше най-едрият вълк, който някога бе виждал, но жената очевидно не се боеше от животното. Тя коленичи и сложи ръка на врата му, след което погледна към Кимеран и се усмихна. Вълкът седеше с отворена уста и оголени зъби, а езикът му висеше отстрани. Този вълк да не би да му се присмиваше?
— Протегни си ръката, за да може Вълчо да я помирише — инструктира го Джондалар.
— Как го нарече? — попита Кимеран и се отдръпна. Не беше склонен да остави беззащитна ръката си на животното. Но, от друга страна, хората наоколо ги гледаха и не искате да го помислят за страхливец.
— Така го е кръстила Айла. На езика на мамутоите това означава „вълк“.
Когато русокосата жена взе дясната му ръка, Кимеран разбра, че няма накъде повече да се увърта. Пое си дълбоко дъх и й позволи да приближи важния за него крайник до пастта с остри зъби.
Беше изненадан, както и повечето други хора, когато тя му показа как да докосне вълка и когато звярът облиза ръката му. Ала щом почувства живата топлина на Вълчо, той беше изумен как животното остана спокойно и неподвижно. Щом превъзмогна изненадата си, Кимеран обърна по-голямо внимание на жената.
Що за сила и власт притежаваше тя? Зеландони ли беше? Той добре познаваше уникалните способности на шаманите. Тя говореше идеално зеландонски, но имаше странен акцент. Почти гълташе някои от звуците. Имаше и вид на чужденка, но беше красива, екзотична чужденка. Вълкът също беше част от екзотиката. Как ли го контролираше? Той ги погледна много учудено, почти със страхопочитание.
Айла беше проследила всичките промени в изражението на лицето му, включително и почудата. Беше готова да се засмее и затова извърна глава. После отново го погледна.
— Грижа се за Вълчо, откакто беше малко вълче — каза му тя. — Той беше отгледан заедно с децата от Лъвския бивак. Свикнал е с хора.
Кимеран се изчерви. Сякаш беше прочела мислите му и отговори на въпроса му, преди дори да го е задал.
— Сам ли дойде? — попита го Джондалар.
— Идват и още. Чухме, че Джохаран иска да организира лов, преди да заминем за Летния събор. Манвелар изпрати глашатай до Седмата пещера, а те изпратиха при нас. Аз обаче дойдох пръв.
— Пещерата на Кимеран е натам, Айла. — Джондалар посочи надолу към долината на Тревистата река. — Виждаш ли оня малък приток? — Тя кимна. — Това е Малката тревиста река. Ако вървиш покрай нея, ще стигнеш до Втората и Седмата пещери. Те са свързани и членовете им живеят от двете страни на гъста зелена поляна.