Двамата мъже започнаха да си припомнят стари случки. Вниманието на Айла обаче отново беше привлечено от панорамната гледка. Просторната горна тераса на Третата пещера даваше на обитателите й много предимства. Голямата надвиснала скала защитаваше от неприятното време и в същото време мястото имаше прекрасен изглед към околността.
За разлика от залесената долина до Деветата пещера долините на Тревистата и Малката тревиста река бяха богати на гъста трева, но различни от широките поляни край реката. Бреговете на главната река бяха очертани от различни видове дървета и храсти, но отвъд тясната гора имаше открито поле с ниска трева, което беше любимо на животните. От другата страна на реката, на запад, широката равнина свършваше при верига от хълмове, които завършваха с тревисто плато.
Долините на Тревистата и Малката тревиста река се характеризираха с по-голяма влажност, в определено време от годината с почти блатист терен. На места тревата беше по-висока от човешки бой и често се смесваше с други храсти и растения. Голямото разнообразие от растения привличаше различни видове тревопасни животни, които мигрираха през сезоните тук.
Тъй като главната тераса на Скалата на двете реки гледаше към двете долини, мястото беше идеално за наблюдение на бродещите стада. В резултат с течение на времето хората от Третата пещера бяха придобили невероятни умения в проследяването на животните, както и познания за миграционните предпочитания на стадата и кои от тях кога се появяват в района. В крайна сметка ловните им способности постоянно се усъвършенстваха. Макар че членовете на всяка пещера ловуваха, копията на ловците от Третата пещера, живеещи в Скалата на двете реки, бяха улучили и повалили повече дивеч от другите.
Славата на хората от Третата пещера като ненадминати ловци отдавна се бе разнесла сред повечето зеландонийци. Те бяха тези, към които другите се обръщаха за съвети и информация, когато се планираше лов. Особено когато се организираше всеобщо подобно мероприятие.
Тревистите долини на двете реки, които се съединяваха точно под терасата, се откриваха между високите скални масиви. Заедно с вливащите се води на Тревистата река реката течеше на югозапад, притисната от подножията на скалите, и изчезваше далеч на юг към Великите води.
Айла погледна надясно, на север — натам, откъдето бяха дошли. Долината на реката представляваше широка зелена ливада, сред която се виеха искрящите под слънчевите лъчи води. Виждаха се хвойни, брези, върби и борове, а от време на време и някой друг дъб. Дърветата допълнително очертаваха течението на реката. На другия бряг, където реката правеше остър завой в посока към изгряващото слънце, се открояваха високите скали и скалният покрив на Деветата пещера.
Манвелар бързо закрачи към тях, усмихнат и готов да ги посрещне. Макар че белокосият мъж не беше никак млад, на Айла й направи впечатление неговата жизненост и увереност. Трудно й беше да определи възрастта му. След приветствията и формалните представяния Манвелар поведе групата към едно незаето място върху основната тераса.
— Тъкмо приготвяме обяда — обяви Манвелар. — Но ако някой е жаден, тук има вода и купи. — Той посочи няколко големи водни меха, подпрени на един камък. Наблизо лежаха купите.
Повечето хора приеха поканата, но мнозина от тях си носеха лични купи за пиене. Нормално беше човек да си носи лична купа, паница и нож за ядене, прибрани в торба, когато отиваше на кратко пътуване или на гости. Айла беше взела паница дори за Вълчо. Хората гледаха удивени как огромното животно жадно пи от водата, която тя му беше сипала. Някои се усмихнаха. До известна степен действаше успокояващо, че вълкът, привързан към жената с някаква необяснима и мистериозна духовна връзка, се нуждаеше от вода като най-обикновено създание.
Някои седнаха на камъните, а други останаха прави. Манвелар изчака докато всички млъкнат и се успокоят. После се обърна към една млада жена до него:
— Бяхме сложили съгледвачи — тук и при Втората гледка — през последните два дена — каза.
— Това е Втората гледка, Айла — обясни й тихо Джондал. — Тя проследи накъде сочеше ръката му. От другата страна на мястото, където се сливаха реките, имаше друга малка пещера, стърчаща под остър ъгъл в началото на верига от скали, която вървеше успоредно с реката и потоците й. — Макар че е разделена от Тревистата река, Третата пещера смята Втората гледка за част от Скалата на двете реки.
Айла отново погледна натам, след което направи няколко крачки, за да погледне от ръба надолу към водата. От мястото си забеляза, че при устието си Тревистата река се разширяваше в малка ветрилообразна делта, преди да се влее в по-големия воден поток. На десния бряг на по-малката река, в подножието на Скалата на двете реки, имаше пътека, която водеше на изток и се раздвояваше някъде там, до течащите води. Айла забеляза, че второто разклонение на пътеката вървеше към брега на Тревистата река, в единия край на делтата. Там, на плиткото, Третата пещера пресичаше Тревистата река.