От другата страна втора пътека прорязваше долината, образувана от поречието на двете реки, и водеше към стърчащия връх на пещерата. Тясна и висока, тя не предлагаше кой знае колко голям подслон, но една каменна пътека водеше нагоре — към една скална платформа, от която също се виждаха долините на двете реки.
— …Тефона дойде със съобщение точно преди да пристигнете — каза Манвелар. — Очертават се няколко възможности за успешен лов, Джохаран. От известно време следим движението на едно смесено стадо от около осем едри елена и няколко по-млади. А Тефона пък току-що откри голямо стадо зубри.
— И едното, и другото ще свършат работа. Зависи кое ще имаме по-големи шансове да нападнем и стигаме. Ти какво предлагаш? — попита Джохаран.
— Ако бяхме само ловци от Третата пещера, може би щяхме да издебнем стадото на елените при реката и да убием няколко, докато я прекосяват. Но ако искаме по-голяма плячка, съветвам да тръгнем след зубрите и да ги притиснем, за да се предадат.
— Можем да направим и двете неща — намеси се Джондалар.
Неколцина се усмихнаха.
— Иска ги всичките? Той винаги ли е толкова нетърпелив? — подметна някой.
— Нетърпелив е, и то не само за лов на животни — отвърна друг женски глас. Последва кикотене.
Айла видя жената. Беше Карея, вождът на Единайсетата пещера. Спомни си как се запозна с нея. Тогава беше впечатлена от нея, но сега не хареса закачката й. Сякаш се присмиваше на Джондалар, а самата Айла съвсем скоро беше станала обект на присмех. Погледна го, за да види как реагира. Лицето му бе зачервено, но въпреки всичко беше широко усмихнат. „Притеснен е и гледа да не го показва“ — каза си Айла.
— Може и да съм бил нетърпелив, но мисля, че нищо не ни пречи да се справим. Когато живеехме с мамутоите, Айла се качи на коня и помогна на хората от Лъвския бивак да примамят зубри в капана и да ги обкръжат — опита се да им обясни той, — Един кон тича по-бързо от един човек. Можем да насочваме конете, накъдето си поискаме. Ще видите колко е лесно да се повали едър елен с помощта на копнехвъргача. — Вдигна оръжието, докато говореше.
Имаше някаква тясна и плоска дървена дръжка. Изглеждаше доста опростено.
— И ти твърдиш, че ще имаме успех и на двете места? — попита го Джохаран.
Разговорът беше прекъснат от хората от Третата пещера, които донесоха храна. След като се наобядваха, присъстващите продължиха дискусията си. Стана ясно, че мястото, където се намира стадото зубри, не е далеч от заложен капан. Ловците решиха да поправят капана на първия ден и ако успееха, а зубрите не избягаха дотогава, щяха да ги нападнат на следващата сутрин. В същото време обаче щяха да дебнат и елените. Айла внимателно изслуша плановете, но не предложи услугите си. Щеше да наблюдава как вървят нещата и тогава да реши.
— Е, я да видим това чудесно ново оръжие, Джондалар — каза брат му накрая.
— Да — съгласи се Манвелар. — Много съм любопитен. Ще използваме полето за упражнения в Тревистата долина.
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
Полето за упражнения се намираше в подножието на Скалата на двете реки и представляваше кално трасе, утъпкано от честа употреба. Дори тревата бе изпомачкана от големия брой хора, които редовно се упражняваха тук. Единият край на трасето беше отбелязан с голямо откъртено парче варовик. Някога острите му краища бяха закръглени. На другия край бяха изправени рамки със завързани четири кожи с дупки от копия по тях. На всяка от кожите бе нарисуван силуетът на някакво животно.
— Ще трябва да преместиш мишените още по-далеч, поне на два пъти по-голямо разстояние — каза Джондалар.
— Два пъти? — Карея учудено изгледа дървеното устройство в ръцете му.
— Най-малко.
Оръжието беше издялано от право парче дърво и бе дълго колкото разстоянието от пръстите до лакътя на ръката му. Беше тясно и плоско и имаше жлеб по средата. В единия край бяха прикрепени две кожени примки. В опората в задната част имаше кука, която влизаше в дупката, направено в дръжката на късото копие.
Джондалар извади кремъчно острие, прикрепено към къса дървена пръчка. То приличаше no-скоро на нож, отколкото на копие. После извади друга пръчка с пера в задната част. Вкара острието в отвора на пръчката с перата и се получи нормално копие.