— Откакто изобретих това копие, направих няколко нововъведения — обясни Джондалар. — Постоянно изпробвам нови идеи, за да проверя дали действат. Тази за отделните части се оказа добра.
От тълпата се чу мърморене. Наистина беше трудно да се изработи права дръжка на копие, а сред присъстващите имаше доста ловци, на които им се беше случвало да си счупят копието в най-решителния момент.
— Сигурно забелязвате, че това копие е по-леко и по-късо от другите — продължи младият мъж.
— Точно така! — възкликна Джохаран. — Чудех се какво е по-различното в него. По-леко е, по-женствено е. Като „Копие-Майка“.
— Открихме, че по-лекото копие лети по-добре.
— Но ще може ли да прободе животното? — усъмни се Брамевал. — Според мен на копието му трябва тежест. Ако е прекалено леко, то ще отскача от дебелата кожа.
— Мисля, че е време да ви покажа — каза Джондалар и тръгна към падналите скали. Извади резервни пръчки за копията м острието, които обаче не бяха с еднаква форма. Някои бяха направени от кремък, други — от остри кости. Сглоби още няколко копия, докато Рушемар и Солабан преместиха мишената по-надалеч.
— Така достатъчно ли е? — извика Солабан.
Джондалар хвърли поглед към Айла. Вълкът се беше разположил до нея. Тя държеше своя копиехвъргач, а на гърба си имаше колчан с вече сглобени копия. Усмихна му се.
— Става — отвърна той. Беше в обсега на оръжието, всъщност дори доста близо, но за първа демонстрация щеше да свърши работа. Освен това така щеше да е по точен. Всички гледаха да стоят по-надалеч от непознатото устройство.
Като държеше копиехвъргача в хоризонтално положение с дясната си ръка, постави копието в жлеба и вкара пръчката в куката. Изстреля го толкова бързо, че много хора не забелязаха как задният край на оръжието подскочи и ремъците си свършиха работата.
Видяха само как копието изхвърча с двойно по-висока скорост и се заби по средата на нарисувания върху кожената мишена елен. За тяхна изненада второ копие последва първото с почти същата сила и попадна на сантиметри от първото. Айла беше стреляла веднага след Джондалар с нейния копиехвъргач. Всички бяха изумени и онемяха. След като се окопитиха, започнаха да се надпреварват да задават въпроси.
— Видяхте ли това!
— Не видях как го хвърли, можеш ли отново да го повториш, Джондалар?
— Това копие едва не излезе от другата страна на мишената, как го хвърли толкова силно?
— И нейното също се заби. Какво ли им дава такава невероятна сила?
— Може ли да погледна това нещо? Как му викаш? Копиехвъргач?
Последните въпроси дойдоха от Джохаран и Джондалар му подаде оръжието. Брат му предпазливо го огледа. Отзад забеляза издълбано изображение на елен. Беше виждал такова нещо и преди.
— Не е зле за един каменар — каза и посочи към елена.
— Откъде разбра, че аз съм го направил?
— Спомних си времето, когато искаше да ставаш резбар, Джондалар. Още пазя чинията, която ми подари. Върху нея имаше подобна фигурка. Но откъде взехте това оръжие? — попита той и му го върна. — И как се използва?
— Изработих го, когато живях с Айла в нейната долина. Никак не е трудно за употреба, но е необходима известна практика. С него мога да хвърлям на много голямо разстояние, но Айла е по-точна. — Той взе ново копие. — Виждаш ли малката дупка, която съм издълбал в задната част на копието?
Джохаран и още няколко души се скупчиха, за да погледнат.
— За какво служи тя? — попита Карея.
— Сега ще ви покажа. Виждате ли куката в задната част на копиехвъргача? Тя влиза в дупката ето така. — Джондалар постави ствола на копието пред куката. После така го нагласи, че да легне в жлеба. Пъхна палеца и показалеца си в кожените гайки и наведе оръжието в хоризонтално положение. Всички искаха да видят. — Айла, защо и ти не им покажеш.
Русокосата жена повтори демонстрацията.
— Тя го държи по по-различен начин — забеляза Карея. — Сложила е показалеца си и средния пръст, а не като Джондалар — палеца и показалеца.
— Много си наблюдателна, Карея — отбеляза Мартона.
— Така ми е по-удобно — обясни Айла. — И по двата начина става. Можеш да го държиш както си искаш, стига да ти е удобно.
Карея кимна и продължи:
— Освен това твоите копия са по-леки и по-къси.
— В началото използвахме по-големи копия, но Джондалар стигна до извода, че по-леките са по-добри. Боравенето с тях е по-лесно и са по-точни — отвърна Айла.
Джондалар продължи да показва.
— Когато хвърлям, забележете как задната част на копиехвъргача се повдига и дава допълнителна начална скорост на копието. — И той им показа как става това със забавено движение на дясната си ръка.