— Когато протегнеш копиехвъргача, сякаш ръката ти става два пъти по-дълга — отбеляза Брамевал. Досега не беше много словоохотлив. Айла си спомни, че е вожд на Четиринайсетата пещера.
— Ще стреляш ли отново? Покажи ни още веднъж как действа — помоли Манвелар.
Джондалар замахна, прицели се м стреля. Копието отново улучи целта, а секунда по-късно това на Айла го последва.
Карея погледна към жената, която Джондалар бе довел със себе си, и се усмихна. Не знаеше, че русокосата чужденка е толкова ловка. Това доста я изненада. Очакваше тя да прилича повече на Марона — жената, която бе избрал, преди да замине. Но явно си струваше човек да опознае по-добре новата му избраница.
— Искаш ли и ти да опиташ, Карея? — попита я Айла.
— Да, бих опитала — отвърна водачката на Единайсетата пещера и широко се усмихна. Тя взе копиехвъргача и го огледа, докато Айла й приготви ново копие. Карея забеляза издълбания зубър на приклада и се запита да не би да е дело на Джондалар. Очевидно беше направена скоро. Не беше нещо кой знае какво, но беше красива.
Вълчо обикаляше наоколо, докато Айла и Джондалар показваха на хората как да се упражняват, за да се научат да стрелят точно с новото ловно оръжие. Докато някои все пак успяха да хвърлят копията на голямо разстояние, очевидно беше, че за да постигнат точност, щяха да са необходими още доста упражнения. Айла стоеше отзад и наблюдаваше, когато забеляза някакво движение с периферното си зрение. Вълчо преследваше нещо. Тя извади прашката си и няколко камъка.
Постави един от камъните в гнездото на прашката и когато яребицата прелетя над главата й, тя се прицели и изстреля камъка със светкавична бързина. Едрата птица тупна на земята и в същия миг втора птица изпърха във въздуха. Русокосата жена зареди втори камък и свали и нея.
Вълчо вече беше открил първата яребица. Айла го пресрещна и извади птицата от устата му. После взе втората и ги подреди в краката си. Сети се, че сезонът е подходящ, и започна да оглежда внимателно тревата. Откри яребичето гнездо и взе оттам няколко яйца. Сега ще може да сготви любимото ястие на Креб — пълнена с яйца яребица.
Беше доволна от себе си. Върна се заедно с Вълчо. Увлечена в заниманието си, не бе забелязала как всички са изоставили упражненията и я гледат. Някои се усмихваха, но повечето бяха много изненадани. Широка усмивка беше изгряла на лицето на Джондалар.
— Нали ви казах, че е добра с прашката? — наруши тишината той.
— Но не спомена, че използва вълка, за да вземе дивеча. С нейната прашка и вълка защо изобщо ви е трябвало да измисляте нещо подобно? — попита Джохаран и вдигна във въздуха копиехвъргача.
— Всъщност именно нейната прашка ме наведе на тази мисъл — отвърна брат му. — А и тогава още го нямаше Вълчо, макар че използваше за лов пещерния лъв.
Повечето присъстващи си помислиха, че Джондалар се шегува, въпреки че докато гледаха тази жена с двете яребици в ръка и вълка до нея, не знаеха да вярват или не.
— Как изобрети копиехвъргача? — попита Джохаран. Сега беше — негов ред да задава въпроси, а и все още държеше в ръцете си оръжието.
— Като гледах как Айла хвърля камъни с прашката, поисках да мога да хвърлям така копия. Всъщност първите ми опити бяха с прашка, но после осъзнах, че ми трябва нещо по-твърдо и здраво. В крайна сметка стигнах до тази идея. Но тогава не знаех как да я използвам. Необходима е известна практика, както вече сигурно се досещате. Научихме се да стреляме с копиехвъргач и от коня. Може би трябва да ви покажем. Жалко, че не взехме конете, ала поне ще ви покажа колко надалеч могат да се хвърлят копия.
Джондалар издърпа едно от копията от мишените, взе оръжието от Джохаран и отстъпи назад няколко метра. Прицели се отново към мишените, но вместо да насочи копиехвъргача направо към тях, той го вдигна и запрати копието колкото се може по-надалеч. То прелетя над мишените, измина още толкова разстояние и падна в тревата. Всички отново ахнаха от изумление.
Дойде редът на Айла. Макар че не притежаваше мъжката сила на Джондалар, копието й падна съвсем близо до неговото. Нейната физическа сила беше по-голяма от тази на повечето жени. Беше резултат от детството й в Клана. Хората там бяха по-силни и по-яки от другите. За да остане с тях и за да може да изпълнява и най-леката работа, което се очакваше от жените и момичетата от Клана, тя трябваше да развие по-здрава костна система и повече мускулна сила, отколкото беше нормално за представителките на нейния пол.