Щом събраха копията, хората веднага започнаха да обсъждат новото оръжие. Хвърлянето на копие с копиехвъргач не беше много по-различно, отколкото с ръка. Разликата беше в ефективността и резултата. В първия случай то летеше поне два пъти по-далеч и с много по-голяма сила. Това беше най-обсъжданото качество, тъй като всички веднага си дадоха сметка колко по-безопасно ще е за ловеца да хвърля копието от по-далечно разстояние.
Макар и не много често, но се случваха ловни злополуки. Не един и двама ловци бяха осакатени или убити от обезумели от болка ранени животни. Въпросът беше колко време и усилия ще са необходими, за да стане човек ако не отличен като Айла и Джондалар, то поне приличен стрелец.
На пръв поглед новото оръжие изглеждаше много просто. Действието му обаче се основаваше на принципи, които, макар и интуитивно разбираеми, все още не бяха систематизирани и описани подробно. Копиехвъргачът представляваше дръжка, действаща на принципа на механичния лост, която придаваше начално ускорение на копието и то летеше много по-далеч и много по-бързо в сравнение с копието, метнато с ръка.
Хората открай време използваха най-различни ръчни приспособления. Всяко от тях умножаваше мускулната сила. Например острото парче кремък, кварц или друг камък се превръщаше в режещ инструмент, но дръжката увеличаваше силата на острието, а заедно с това и ефективността на ножа.
Но копиехвъргачът не беше поредното приспособление, в което старите принципи заблестяват с нова светлина. Той беше пример за вродения талант на хора като Джондалар и Айла, който подпомагаше оцеляването им. Представляваше демонстрация на способността им да имат идеи, да ги реализират в полезни вещи и да осъществяват на практика абстрактни концепции. Това беше най-важният им Дар, въпреки че дори не го осъзнаваха.
Гостите прекараха останалата част от деня в обсъждане на стратегията за предстоящия лов. Те решиха да тръгнат след стадото зубри, тъй като в него имаше повече животни. Джондалар отново предложи да направят хайка и за зубрите, и за едрите елени, но не настояваше много. Айла не каза нищо — вместо това реши да изчака и да наблюдава. Ловците бяха нагостени с още едно ядене и бяха поканени да пренощуват. Някои предпочетоха да останат, но Джохаран искаше да направи някои приготовления преди лова, а и беше обещал на Карея да се отбие за малко в Единайсетата пещера на връщане.
Навън още беше светло, макар че слънцето вече залязваше на запад, когато членовете на Деветата пещера продължиха по пътеката. Когато стигнаха сравнително равния терен до брега на реката, Айла се обърна и отново погледна нагоре към етажите на Скалата на двете реки. Някои от хората им махаха и с жестове ги подканяха отново да се върнат.
Те минаха покрай брега, заобиколиха скалата и продължиха по течението на реката. Скалистата стена от тяхната страна на реката ставаше все по-ниска. В долната част на склона имаше каменен подслон. Малко по-нагоре по склона имаше още един, разположен успоредно на земната тераса. Наблизо се виждаше и малка пещера. Двата подслона, пещерата и дългата тераса представляваха место обиталището на друга общност в този гъсто населен район — Единайсетата пещера на зеландониите.
Карея и хората от Единайсетата пещера бяха тръгнали от Скалата на двете реки преди сънародниците им от Деветата пещера и когато те пристигнаха, тя ги посрещна заедно със зеландони на Единайсетата пещера. Щом ги видя, Айла забеляза, че Карея е по-висока от зеландони. Когато обаче приближиха, видя, че всъщност шаманът беше доста слаб и нисък. Ала когато я приветства, желязната му хватка компенсира ръста и телосложението. Зеландони беше жилав и тя усети в него вътрешна енергия и увереност, но и още нещо. Този мъж имаше поведение, което я беше подвело в първоначалната й преценка.
Изведнъж осъзна, че шаманът се отнася с нея по-различно от другите зеландонийци. Очевидно той не гледаше на жените като на предмет за сексуално удоволствие. Когато живееше в Лъвския бивак, веднъж с голям интерес изслуша историята за двама души, в които едновременно съжителстваха и мъжкото, и женското. После си спомни как Джондалар й каза, че зеландони с подобни черти са много добри лечители. Може би това щеше да е един от хората, с които да си говори на лечебни теми.
Той й се усмихна приятелски:
— Добре дошла в Речната обител, дом на Единайсетата пещера на зеландониите.
Друг мъж, който стоеше зад шамана, го гледаше топло и любвеобилно. Беше доста висок и имаше нормални мъжки черти. Той обаче я порази с женствените си движения.
Зеландони се обърна към него и му направи знак да се приближи.