— Искам да те запозная с моя приятел Маролан от Единайсетата пещера — каза шаманът и продължи с официалното представяне, което се стори на Айла no-дълго от обикновеното.
Докато той говореше, Джондалар застана до нея, което й даде по-голяма увереност. Тя му се усмихна, след което се здрависа с мъжа. Той беше no-нисък от Джондалар, но малко по-висок от самата нея.
— В името на Мут, Великата майка на всички, известна още като Дони, те приветствам, Маролан от Единайсетата пещера на зеландониите — поздрави го тя.
Маролан се усмихна сърдечно. Изглежда, разговорът му беше интересен, но трябваше да отстъпят настрани и да направят място за другите пристигащи, които зеландони на Единайсетата пещера посрещаше. Айла си каза, че по-късно ще имат време да си поговорят.
Тя огледа околността. Макар мястото да се намираше по-високо от брега, все пак беше близо до реката. Каза го на Мартона.
— Да, близо са до реката — съгласи се възрастната жена. — Някои смятат, че има опасност да пострадат от наводнение. Според зеландони в Старите легенди на някои места бегло се загатва за подобно нещо. Но в момента няма жив човек, дори и най-старият, който да си спомня някога това място да е било наводнявано. А пък и определено се възползват от местоположението си.
Уиламар й обясни, че благодарение на близкия воден достъп, хората от Единайсетата пещера се занимават главно с риболов и с воден транспорт.
— Речните салове се използват за превозване на големи товари — храни, стоки или хора — изрече той. — Членовете на Единайсетата пещера са известни не само като добри лоцмани на саловете, но също и с това, че сами си ги изработват.
— Изработването на салове е техният занаят — добави Джондалар. — Районът им е известен като Речната обител.
— Затова ли са тези трупи? — попита тя и посочи към скелетата, построени близо до водата. Бяха й познати. Беше виждала подобни конструкции и преди. Помъчи се да си спомни къде. Жените сармунаи използваха салове. Когато веднъж Джондалар изчезна и тя тръгна да го търси, стигна до една река и видя малък сал.
— Не всичките са за това. Онази постройка, която прилича на голям сал, е техният док. По-малките платформи, завързани за него, са самите салове. Повечето пещери си имат места по реката, където завързват саловете. Някои са малки, други — по-големи, но никое от тях не прилича на този. Когато някой реши да пътува по вода или да превозва нещо, отива в Единайсетата пещера, за да се уговори с тях. Те редовно правят курсове — отвърна Джондалар. — Хубаво е, че се отбихме тук. Отдавна искам да им разкажа за шарамудойците и техните чудесни и маневрени лодки.
Джохаран чу разговора им.
— Според мен няма да имаш много време да се задълбочаваш в разказите си точно сега, освен, ако не си решил да останеш тук. Бих искал да се върнем в Деветата пещера, преди да се стъмни — намеси се той. — Обещах на Карея да се отбия, защото тя искаше хората да те видят, Айла. Освен това мисля да попътувам по реката със сал след лова, за да се срещна с някои от другите вождове и да поговоря с тях за Летния събор.
— Ако имахме една от онези малки издълбани лодки на шарамудоите, двама души спокойно щяха да могат да се придвижват по реката, без да притесняват Единайсетата пещера и без да е необходимо да се управляват тежките салове — отвърна Джондалар.
— За колко време се изработва една лодка? — попита Джохаран.
— Изисква доста много работа. Но щом бъде направена, става много издръжлива.
— Но сега няма как да се изработи набързо?
— Не. Мислех си за по-късно.
— Ще трябва да стигна нагоре по течението на реката и да се върна до няколко дена. Ако членовете на Единайсетата пещера планират пътуване, ще мога да ги придружа. Но ако трябва, ще отида пеша.
— Би могъл да използваш коне — предложи Айла.
— Ти би могла да използваш коне, Айла. — Джохаран се усмихна. — Аз обаче не знам как да ги накарам да ме послушат и да вървят в желаната от мен посока.
— Един кон може да носи двама души. Можеш да яздиш зад мен.
— Или зад мен — обади се Джондалар.
— Е, някой път може. Но сега по-добре да питам дали планират пътуване със сал.
Те не бяха забелязали идването на Карея.
— В интерес на истината, мислех си за подобно пътуване нагоре по течението на реката — каза тя. Всички се обърнаха към нея. — Аз също ще ходя на срещата, Джохаран и ако ловът е успешен, няма да е лошо да занесем малко месо на мястото, където се провежда Летният събор, и да го скрием предварително. Мисля, че тази година ще присъстват много хора. — Карея се обърна към Айла: — Разбирам, че не можеш да останеш за по-дълго, но исках да ти покажа нашето място и да те запозная с някои хора.