Два сравнително големи каменни навеса при северния край на терасата, на около петдесетина метра един от друг, се намираха в непосредствена близост до Деветата пещера. Те обаче не гледаха на юг и затова бяха по-слабо населени.
— На коя пещера е това място — понита Айла.
— На никоя — отвърна Джондалар. — Нарича се Долната река, сигурно, защото е надолу по реката от Деветата пещера. Двете места са разделени от поток и ние построихме мост, за да ги съединим. Най-често мястото се използва от жителите на Деветата пещера.
— За какво?
— За изработването на различни неща. Това е работна площ. Хората идват тук, за да упражняват занаятите си, особено тези, при които се използват твърди материали.
Айла забеляза, че цялата тераса на Долната река беше изпълнена с останки от слонова и друга кост, кремъчни парчета и други материали.
— Джондалар, аз продължавам напред — каза Джохаран.
— Почти се прибрахме у дома. Разбирам, че искаш да останеш тук с Айла и да й разкажеш подробно за Долната река.
Останалите от групата тръгнаха с вожда си. Вече се смрачаваше и скоро щеше да настъпи тъмнина.
— Първият от тези каменни навеси се използва предимно от хората, които работят с кремък — каза Джондалар.
— При обработката от кремъка остават много остри парчета. По-добре е да се събират на едно място. — И наистина — навсякъде се виждаха парчета, останали от изработването на ножове, остриета за копия, лопати и други сечива и оръжия. — Е, поне такива бяха първоначалните намерения.
Разказа й как повечето от направените тук каменни сечива се отнасят във втората пещера, където ги прикрепват към дръжки, изработени от дърво и кост. На практика обаче не съществуваха някакви строги правила кой къде и какво да работи. Често няколко майстори работеха заедно.
Джондалар поздрави неколцина от занаятчиите, които все още работеха под втория скален навес, и ги запозна с Айла. Те тревожно изгледаха вълка, но се върнаха към заниманията, след като тримата с животното ги подминаха.
— Става тъмно — обади се тя. — Къде ще спят тези хора?
— Могат да отидат в Деветата пещера, но най-вероятно ще си запалят огън и ще останат до късно, след което ще преспят в някоя от първите пещери, покрай които минахме. Стараят се да приключат до утре сутринта. Ако си спомняш, през деня тук имаше много повече майстори. Останалите или са си отишли у дома, или са отишли да преспят при приятели в Деветата пещера.
— Всички ли идват тук да работят върху нещо?
— Всяка пещера си има работна площ като тази, близо до жилищната площ. Обикновено е по-малка, но винаги, когато занаятчиите имат въпрос или някаква идея, идват тук.
Джондалар й обясни, че тук също се водеха и младежите, които имаха определени интереси и искаха да научат някакъв занаят. И не на последно място, тук мъжете говореха за проблемите си, на кого коя жена му харесваше, кой какви проблеми имаше със съпругата или с тъщата си, на кой дъщеря му или синът му беше проходил или проговорил. Айла набързо схвана, че на това място се вършеше сериозна работа и се поддържаха приятелски взаимоотношения.
— Добре е да вървим, преди да се е стъмнило. Няма да можем да намерим пътя — предложи Джондалар. — А и както нямаме факли… Освен това, ако утре отидем на лов, трябва да приготвим някои неща.
Слънцето вече беше залязло, въпреки че последните му отблясъци оцветяваха небето, когато стигнаха до моста над потока. Там, под скалния покрив на Деветата пещера, се виждаха светлините на запалени огньове. Видът на пламъците й подейства успокоително. Колкото и да беше силна защитата на животинските духове, само хората знаеха как да запалят огън.
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
Все още беше тъмно, когато се потропа лекичко на вратата.
— Зеландонийците се готвят за ловната церемония — каза някой.
— Идваме — тихо отвърна Джондалар.
Вече бяха будни, но необлечени. Айла се бореше с лекото гадене и мислеше какво да облече. Не че имаше голям избор. Налагаше се да си ушие някакви дрехи. Може би щеше да успее да се сдобие с една-две кожи след днешния лов. Погледна отново към туниката без ръкави и панталоните — тоалетът, който Марона й беше подарила. Защо пък не? Дрехите бяха удобни, а и денят сигурно щеше да е топъл.
Мартона се зададе от нейната спалня.
— Майко, надявам се да не сме те събудили — каза Джондалар.
— Не. Още се вълнувам преди лов, макар че не съм ходила от години — отвърна тя. — Сигурно затова ми се иска да участвам в планирането, церемонията и ритуалите.
— Двамата ще ходим на церемонията — добави Уиламар, който също се появи.