— Джондалар, виж — каза тя и му посочи невероятната сцена, Фолара и Уиламар също се спряха.
— Бих го приел като благоприятен знак — произнесе се майсторът-търговец и широко се усмихна, преди отново да потегли на път.
Когато реката се разшири, водата се превърна в пяна при камъните, които заобикаляше. Сякаш се опитваше да ги увлече в своята игра, но все не успяваше. Ловците започнаха да прекосяват реката, като стъпваха внимателно от камък на камък. Някои от големите камъни бяха довлечени от силните потоци през минали години. Други бяха поставени от хората, за да попълнят празнотите на природата. Докато Айла следваше другите, мислите й отново се върнаха към предстоящия лов. Тя изведнъж се спря.
— Какво има, Айла? — попита я Джондалар загрижено.
— Нищо. Ще се върна да доведа конете. Ще успея да ви догоня, преди да сте стигнали Скалата на двете реки. Дори и да не ги използваме за лов, ще ни помогнат при пренасянето на дивеча.
Джондалар кимна.
— Това е добра идея. Ще дойда с теб. — Той се обърна към Уиламар: — Ще кажеш ли на Джохаран, че сме се върнали за конете? Няма да се бавим много.
— Хайде, Вълчо — повика Айла четириногия си приятел, след като се насочиха обратно към Деветата пещера.
Но пътят, по който Джондалар ги поведе, не беше същият. След като стигнаха Полето за събрания, вместо да тръгнат по стръмната пътека нагоре към Долната река, той избра една по-малко използвана и обрасла пътека по протежението на десния бряг на реката.
Малцина забелязаха връщането им и им помахаха. Джондалар беше сигурен, че се чудят защо се връщат, но нищо не им каза. Съвсем скоро щяха да разберат и сами. Когато стигнаха края на скалната верига, завиха към Гористата долина и Айла подсвирна. Вълчо се затича напред.
— Мислиш ли, че е разбрал, че възнамеряваме да вземем Уини и Рейсър? — попита тя.
— Без съмнение. Всеки път се учудвам как така разбира всичко.
— Ето ги, идват! — Гласът й беше изпълнен с радост. Не беше виждала конете повече от ден и те й бяха липсвали. Уини изцвили, щом я видя, и тръгна направо към нея с високо вдигната глава. Наведе я, когато се доближи до стопанката си, и Айла обгърна врата й. Рейсър също изцвили и препусна към Джондалар с високо вдигнат глава и опашка.
— Липсваха ми. Сигурно и ние сме им липсвали — каза Айла. След като приключиха с ласките и галенето, тя предложи да отидат горе и да си вземат седлата и въжетата за товари на Уини.
— Аз ще отида — отвърна Джондалар. — По-добре да побързаме, ако искаме да участваме в лова.
— Добре, аз ще проверя конете. Донеси кошовете, а също и купа вода за Вълчо. Може да вземеш и кожите за спане. Кой знае къде ще се наложи да пренощуваме. Добре е да вземеш и юздите на Уини.
Настигнаха ловния отряд точно при Скалата на двете реки. Яздиха покрай реката по левия бряг.
— Тъкмо вече започнах да се питам дали ще успеете да ни догоните навреме — каза Карея. — Взех ти маскировка, Айла.
Тя й благодари, но все още не й беше ясно за какво по-точно става дума.
При мястото, където се съединяваха Двете реки, отрядът зави към Тревистата долина. Кимерон и някои други хора от Втората и Седмата пещери, които не бяха присъствали на церемонията, ги чакаха горе по течението. Когато ги настигнаха, всички спряха да обмислят стратегията си. Айла и Джондалар слязоха от конете и отидоха да слушат.
— …Тефона каза, че зубрите са се движели на север преди два дни — обясняваше Манвелар. — Днес можеха да са в добра за нас позиция, но са сменили посоката и са се насочили на изток, по-далеч от засадата. Тефона е една от най-добрите ни съгледвачки. Вижда най-надалеч и отдавна наблюдава това стадо. Скоро може да влязат в капана, но със сигурност няма да е днес. Затова решихме, че е по-добре да тръгнем за мегацероси. Те са се къпали нагоре по реката и в момента пасат от гъстата и висока трева наблизо.
— Колко са? — попита Джохаран.
— Десетина — отвърна Тефона. — Типично малко стадо.
— Искаше ми се да убием няколко животни, но не цялото стадо. Затова исках да ловим зубри. Те се движат на по-големи стада — каза Джохаран.
— Повечето елени изобщо не се движат на стада. Те обичат дърветата и по-гъсто залесените местности, където им е лесно да се скрият. На едно място рядко могат да се видят повече от няколко елена — отвърна Тефона.
Айла бе убедена, че Джохаран знае това, но Тефона беше млада и се гордееше с познанията си на съгледвачка.
— Според мен трябва да оставим самеца и поне една от самките и нейната малка рожба, ако сме сигурни, че е нейна — изрече Джохаран.