— В момента сме тук. Един елен в полезрението ти струва повече от два зубъра в далечината — каза Джохаран. — Но ако не се забавим много, може да се пробваме и със зубрите. А сега ще се присъедините ли към нас?
— Да — отговори Джондалар.
— И аз също — добави Айла. — Хайде да завържем конете до онова дърво ей-там, Джондалар. Може би ще трябва да вържа и Вълчо. Току-виж се развълнува прекалено много и се опита да „помогне“. Другите ловци обаче ще се уплашат от него.
Докато се взимаха решения за тактиката, тя огледа малкото стадо и най-вече самеца. Спомни си, когато за пръв път видя напълно развит елен-самец. Този много приличаше на него. Беше по-висок от кон, но не и едър като мамут. Наричаха ги едри елени, защото бяха най-величествените представители сред елените. Но не размерът на тялото ги правеше толкова впечатляващи, а размерът на рогата им. Всеки един от широките и разклонени рога растеше и ставаше по-голям с всяка година, така че рогата на възрастния самец достигаха дължина до три метра и половина.
Заради огромните си рога те не можеха да се движат в гората и предпочитаха откритите равнини. Макар че се хранеха с трева, те също така пасяха и от храстите и дърветата близо до реките, когато им се удадеше такава възможност.
Щом еленът достигнеше зрелост, костите му спираха да нарастват, ала огромните рога продължаваха да растат и допринасяха за илюзията, че самците са с исполински ръст.
За да се поддържа такъв огромен товар, еленът развиваше масивни вратни и раменни мускули. Подобна мощна мускулатура правете главите на животните да изглеждат по-малки.
Докато вождовете обсъждаха тактиката, другите извадиха маскировката. След това Джохаран и неколцина други раздадоха кожени торби с някаква мазна субстанция. Айла запуши носа си заради ужасната миризма.
— Направена е от жлезите, намиращи се в краката на елена, и от мазнина от бутовете му — обясни й Джондалар. — Така прикриваме телесната си миризма, ако посоката на вятъра внезапно се измени.
Тя кимна и започна да маже ръцете, мишниците, краката и слабините си. Докато Джондалар с лекота си сложи своята маскировка, Айла още се мъчеше с нейната.
— Дай да ти покажа — притече й се на помощ Карея. Тя също вече беше сложила своята.
Айла благодарно й се усмихна. Жената й показа как се носи кожената качулка с прикрепена на върха еленска глава. Тя взе отделно рогата и си ги сложи, но не й беше ясно за какво са допълнителните дървени части.
— Много тежи! — оплака се Айла, изненадана от тежестта, когато постави рогата на главата си.
— А на всичкото отгоре са малки, на млад самец. Големи не ти трябват, защото другите самци ще влязат в открита борба с теб — поясни другата жена.
— Как пазиш равновесие, когато се движиш?
— Затова са тези неща — отвърна Карея и използва дървените приспособления, за да изправи маската.
— Нищо чудно, че елените имат такива дебели вратове. Здрави мускули са им необходими, за да поддържат тия чудесии.
Ловците се доближиха до плячката. Вятърът духаше в лицата им и отнасяше човешката миризма далеч от чувствителните носове на елените. Когато животните попаднаха в прякото им полезрение, те спряха. Едрите елени пасяха от младите листа на един храсталак.
— Наблюдавай ги — каза тихо Джондалар. — Пасат, но в същото време се оглеждат. После правят няколко крачки напред и отново продължават да се хранят. Ще имитираме движенията им. Правим няколко крачки към тях, после навеждаме глави, сякаш сме елени, които са забелязали вкусен храст. След това се оглеждаш. Стоиш на място, докато се оглеждаш. Не ги гледай в очите, но хвърляй поглед към големия самец. Замръзни на място, ако те погледне. Сега ще се разположим по същия начин като тях. Трябва да си помислят, че сме друго стадо, докато се приближим до тях. Крийте копията си, за да не ги забележат. Дръжте ги зад рогата, докато се приближавате. И не се движете много бързо.
Айла внимателно изслуша инструкциите. Беше й интересно. Бе прекарала години в наблюдения на дивите животни, особено на месоядните. Беше ги изучила подробно и знаеше как да ги проследява и да ги убива, но досега никога не се беше преструвала на животно. Първо гледа какво правят ловците, след което се вторачи в елените.
Разбирането на жестовете, останало й от живота в Клана, й даваше голямо предимство. Имаше набито око за детайлите, както и за най-незначителните движения на животните. Те разтърсваха глави, за да се отърват от досадните мухи. Айла бързо се научи да имитира и това движение. Беше силно заинтригувана от този нов вид лов. Едва ли не се чувстваше като елен, докато се движеше към плячката заедно с останалите ловци.