Избра си животно и бавно тръгна към него. Мислеше да нападне една дебела самка, но сетне си каза, че трябва да се сдобие с рога, и избра млад самец. Джондалар й беше казал, че месото ще бъде разделено между всички, но кожата, рогата, сухожилията и останалите полезни неща принадлежаха на ловеца, убил животното.
Когато ловците стигнаха почти в средата на стадото, тя видя как Джохаран даде условния сигнал. Ловците грабнаха копията и застанаха в готовност. Айла и Джондалар приготвиха копиехвъргачите. Джохаран даде нов сигнал. Почти едновременно ловците хвърлиха копията си. Някои от огромните елени заметнаха назад глави и бяха улучени преди дори да са го осъзнали. Гордият възрастен самец нададе вой за бягство, но само една самка и нейното малко го последваха. Всичко се разви толкова бързо и неочаквано, че останалите животни бяха объркани и не можеха да направят и крачка. Коленете им се подгънаха и те се строполиха на земята, а самецът подскочи и избяга.
Ловците отидоха да вземат плячките си, да отделят все още живите животни и да определят кой от елените на кого се полага. Всяко от копията бе украсено с индивидуални знаци, които веднага показваха на кого принадлежи. Ако повече от едно копие улучеше една цел, се опитваха да установят кой все пак е убил животното, а в случаите, когато това беше невъзможно, поделяха плячката поравно.
Бързо се разбра, че по-малкото и леко копие на Айла е уцелило младия самец. Някои от ловците бяха забелязали, че животното пасеше малко встрани от стадото и на значително разстояние от групата. Определено целта не беше от лесните и никой друг не се беше опитал да я порази — други копия наоколо нямаше. Хората отново заговориха не само за дългобойното оръжие, но и за невероятните умения на пришълката. Колко ли тренировки бяха необходими, за да я настигнат?
Манвелар се приближи до Джохаран и неколцина други членове от Деветата пещера, сред които бяха Айла и Джондалар.
— Какво разбрахте за зубрите? — попита ги той.
Планирането и подготовката за лова бяха възбудили страстите. Издебването на елените и стрелбата по тях протече толкова бързо и ефикасно, че на ловците им остана енергия в излишък.
— Стадото отново се движи на север, към засадата — отвърна Джондалар.
— Мислиш ли, че ще се приближат достатъчно до капана и още днес ще можем да се възползваме? — попита Джохаран. — Още е рано и няма да имам нищо против да се върнем с няколко зубъра.
— Можем да помогнем да стане така — отвърна Джондалар.
— Как? — намеси се Карея.
Той забеляза, че сега в тона й нямаше никакъв сарказъм.
— Манвелар, знаеш ли къде се намира засадата? И за колко време ловците ще могат да се придвижат дотам? — попита Джондалар.
— Знам, но Тефона би могла да ви обясни по-добре от мен.
Младата жена беше не само добър съгледвач, но и изкусен ловец. Тя тръгна към тях, когато чу Манвелар да споменава името й.
— На какво разстояние се намира засадата? — попита я той.
Тя помисли за момент, погледна към положението на слънцето на небето и отвърна:
— Ако поддържаме прилично темпо, ще стигнем там преди пладне. Последния път обаче, когато видях зубрите, те не бяха много близо до засадата.
— Когато ние ги открихме, те се движеха в тази посока. Според мен можем да ги накараме да побързат с помощта на конете и Вълчо — добави Джондалар. — Айла го е правила и преди.
— Ами ако не успеем? Ако отидем там и няма никакви зубри? — обади се Кимеран. Той беше пропуснал голяма част от изненадващите нововъведения, които Джондалар и Айла бяха демонстрирали на зеландонийците. Освен това не ги беше виждал как яздят конете и беше изпълнен със съмнения.
— Тогава ще се бъхтим напразно, но няма да ни е за пръв път — отвърна Манвелар.
Кимеран сви рамене и плахо се усмихна.
— Дано да е вярно това за зубрите.
— Някой друг има ли възражения срещу лова на зубри? Бихме могли да се задоволим и само с елените — каза Джохаран. — Така или иначе трябва да започнем да ги дерем и да разделяме месото.
— Не е проблем — отвърна Манвелар. — Тефона ще ви отведе до засадата. Тя знае пътя. Аз ще се върна до Скалата на двете реки и ще организирам група за дрането и рязането. Ще изпратя бегач да отиде да повика помощ и от другите пещери. Ако имаме късмет със зубрите, ще ни трябват повече хора.
— Аз съм готов за зубрите.
— И аз идвам.
— Включете и мен.
Няколко души излязоха напред като доброволци.
— Добре. Вие двамата вървете напред и вижте как ще накараме зубрите да попаднат в капана — разпореди се Джохаран. — Останалите ще дойдем при вас веднага щом можем.