Сет се отпусна на колене до него, пусна меча си на земята и притисна длан към бузата на брат си. После се наведе, притисна чело към неговото и целуна бледата му кожа. Джед си помисли, че видя как една сълза падна върху коналовата буза и лицето му за миг се изкриви от мъка.
Очите на Конал се разшириха.
— Сет, недей. Моля те.
Джед рязко вдигна глава. Щеше да се хвърли върху Сет и да го дръпне настрани, но Фин го хвана за ръката и го задържа. Един гневен поглед бе достатъчен, за да му покаже, че това е старата Фин. Той я прегърна през кръста.
— Махайте се — прошепна Конал и брат му се отдръпна рязко назад, сякаш беше блъснат. Сет се преви надве от болка и пое дъх през стиснатите си зъби.
Конал продължи с дрезгав глас.
— Не рискувай. Той е мой, Сет.
— Конал, съжалявам. — Фин затвори очи, за да спре сълзите и да не го гледа такъв.
— Вината не е твоя, любима, а моя. — Конал пусна Джед и протегна ръка към нея, но успя само да докосне бузата ѝ с пръст. — Ти видя фетча ми, сладурче.
— Не исках да го видя. Не исках…
— Разбира се, че не. — Той прехапа устната си и потръпна, а гласът му премина в дрезгав шепот. — Чуй ме. Онези неща, които си мислеше? Кейт те беше омагьосала. Горката Фин. Къде е камъкът ти?
— Изгубих го. — Искаше ѝ се да каже, че не е виновна Кейт, а самата тя, че си е мислела ужасни неща и без помощта на Кейт, защото е изпитвала толкова жалка благодарност, че е ЕДНА ОТ ТЯХ. Но прехапа езика си и блокира мислите си.
Внезапно Ейли изкрещя от безсилие. Тя извади кървавите си пръсти от вътрешностите на Конал, повдигна ръба на раната и плъзна и двете си треперещи ръце вътре.
Конал я стисна здраво и сълзите ѝ потекоха върху ръката му.
— Ейли. — Гласът му едва се чуваше. — Много е. Моля те, спри.
— Ти каза, че ще останеш — проплака тя. — Каза, че този път ще останеш! Обеща ми!
— Съжалявам. Съжалявам, Ейли. Моля те, спри. Моля те.
Тя бавно извади ръцете си от кървавата каша. За втори път този ден Джед не се подчини на Конал и погледна. В гърлото му се надигна жлъчка.
— Прости ми, Ейли — изпъшка Конал през стиснатите си зъби. — Спри.
— Не искам да умираш!
— И аз не искам. — Той се усмихна пресилено. — Ах, Ейли. Не искам да умирам в болка.
— Не можеш да го направиш — отвърна ожесточено тя.
— Мога, ако ми помогнеш.
Вятърът полъхна като дъх над равнината. Недалеч стоеше черният жребец, навел глава, и дишаше дълбоко и гърлено. Наблизо се размърда една бяла сянка, която докуцука до Конал скимтейки, и полегна до него, облягайки муцунка на протегнатия му крак.
— Не, не мога. — Ейли затвори очи.
Тишината бе нарушена от звука на изваждана от капията си кама. Ейли внезапно отвори очи.
— Не. Да не си посмял да го докоснеш отново.
Сет допря длан до лицето на Конал и когато я погледна, в очите му цареше мрак.
— Аз съм му брат.
— Ти си предател! — изкрещя тя. — Това е моя работа, не твоя!
— Студено ми е, Сет. Богове, колко ми е студено. — Конал стискаше силно зъби.
Сет и Ейли млъкнаха едновременно. Главата на Конал се люшна към Ейли и от крайчеца на устата му се проточи кървав съсирек, който се смеси с останалата кръв, която мокреше косата му. Той го изплю, треперейки.
— Той ми е брат, Ейли. Не му позволявай, той плати скъпо. Разбираш ли ме?
— Да. — Гласът ѝ прозвуча равнодушно, но ръцете ѝ трепереха. — Какво искаш… къде… сърцето или…
— Не в сърцето. — Устните му бяха пребледнели. — О, Ейли, не в сърцето. Не и когато е от твоята ръка.
— Не. — Ръцете ѝ вече трепереха неконтролируемо.
— Ейли. — Гласът му изтъняваше. — Искам… да го направиш… както трябва.
Тя си пое дълбоко дъх и ръцете ѝ се успокоиха. Погали го по лицето, повдигна главата му с лявата си ръка, наведе се и го целуна, докато той спря да трепери. Дясната ѝ ръка посегна към закачената на колана ѝ кания. Конал ѝ се усмихна.
Джед сграбчи Фин и притисна лицето ѝ към шията си, но движението на ръката на Ейли и без това бе едва доловимо. Тя не отмести очи от Конал, когато ръката ѝ без да трепне му преряза гърлото.
Кървавият фонтан оплиска бузата на Джед; той чу поемането на дъх през отворена трахея, бликането и гъргоренето на кръвта. Конал остана в съзнание още няколко секунди, които прекара взирайки се в очите на Ейли.
След това сребристата светлина избледня и изчезна.
Част пета
32
— Ох — каза Фин. — Ох. — Тя отблъсна Джед настрани и отстъпи залитайки назад, поглеждайки към мен за помощ.