Добре, поне щеше да стигне до пещерите, дори никога повече да не излезеше от тях.
Той мина покрай Фин, без да я разпознае, забил поглед между ушите на кобилата, но пусна юздите и вдигна ръка, сякаш за да махне за сбогуване. Тя го гледаше замаяно как се отдалечава и не мръдна от мястото си, докато кобилата прехвърли хребета и се скри от погледа ѝ.
В тези дълги минути тя не виждаше нищо друго, затова аз побързах да се възползвам. Извадих ловния си нож и се приближих към нея откъм гърба. Хванах бързо огърлицата ѝ и с един замах прерязах кожената връвчица, преди тя да успее да примигне.
Фин ахна, обърна се и впери поглед в изрязания от дърво лист в ръката ми.
Аз го стиснах в юмрук.
— Самодивско дърво. Богове, момиче, ама че си силна!
— Какво…
— Тя те е използвала от мига, когато се появи тук — отвърнах аз. Огледах предмета, и почуках с пръст по назъбените му краища. — Това просто ѝ е помагало; направило е връзката ѝ с теб по-силна. Умът ти е нещо страховито, Фини; със същия успех можеш да носиш зареден пистолет. И всичката тази сила ѝ е била на разположение, без ти дори да разбереш. Въздухът е тежал заради теб. Всички смущения, белият шум. Твоята бариера. Твоят ум.
Гласът ѝ бе подрезгавял от ужас.
— Аз те спирах? Аз ти пречех да се свържеш?
— Не. Тя. — Закрепих талисмана на един камък, извадих меча си и го ударих с дръжката два-три пъти, след което използвах острието, за да заровя отломките в земята. — Но никога не ѝ се е налагало да използва своя ум; можела е да си играе с твоя. През цялото време, докато си носела това. Казвам ти, много си силна.
Тя преглътна тежко.
— Какво означава това?
Свих рамене.
— Откъде да знам? Засега го забрави. Тя не може да го направи отново. Талисманът е счупен и ти знаеш за нея. Да поговорим за Джед. — Видях как очите ѝ омекнаха при споменаването на името му. — Готова ли си да умреш за него? Заради добрите стари времена?
Кожата ѝ стана студена и сива като на камък.
— Фин — казах тихо аз. — С ум като твоя няма нужда да се страхуваш.
— Знам, че съм страхливка. — Тя извърна поглед, побутна грубата ленена превръзка на ръката си, разтърка я яростно, сякаш искаше отново да я разкървави.
Улових превързаната ѝ ръка и я спрях.
— Виж какво. — Наведох се към нея. — Ласло може да те убие. Ламирите могат да те убият. Кейт не може.
Тя примигна.
— Това истина ли е?
— Мисли си каквото искаш за мен, но аз не лъжа. Такава е сделката, която Кейт е сключила в замяна на нейните… магически номера. Други трябва да ѝ вършат мръсната работа. Затова убива с леко сърце; смехът ѝ е искрен, повярвай ми. Затова може свободно да говори за това, че не наранява хората. Точно както ми обеща, че няма да нарани Конал.
Кръвта се отдръпна от лицето ѝ.
— Тя ми каза, че няма да нарани Джед.
— Точно тя няма.
— Но уби Конал. Само че използва Ласло.
— А, не. Кейт е твърде умна, за да постъпи така. Честно казано, Ласло го уби. А Конал се предложи на Ласло, защото Кейт знае как да се възползва от безразсъдството му. Добре, де, добре — смелостта му, щом така ти се иска. Знаеше как да се възползва и от фиксидеите му, от нрава му, всички неща, които толкова плашеха Джед и го накараха да си тръгне. — Поставих пръст на устните ѝ, преди да успее да ми отговори. — Не си прави труда да го казваш, Фин. Аз съм виновен за смъртта на брат си и ще си платя за това. Всъщност вече плащам.
— Така ли? — Устните ѝ се изкривиха.
— Поне знам, че за Ейли нищо няма да е достатъчно. — Потреперих.
— Не започвай да се самосъжаляваш. Каквото и да прави Ейли, ние сами сме си виновни за всичко.
— На теб нищо няма да ти направи, дечко. Конал те обичаше.
Очите ѝ се напълниха със сълзи.
— Той струваше колкото десетима като теб. Стотици.
— Не те ли предупредих да не го казваш? Мога да чета мислите ти. Да не мислиш, че не го знам?
— Не. — Тя поклати глава. — Не, според мен не го знаеш. Нравът на Конал, фиксидеите на Конал, всичко това, за което говориш. Искаш ли да го обвиниш за още нещо?
— Добре де, ще ти направя услуга. — Ухилих се злобно. — Кейт знаеше дори как да се възползва от любовта му. Той обичаше теб, обичаше Джед, обичаше и мен, глупакът. А аз го убих. Ние го убихме. Това ли искаше да чуеш? Той ни обичаше всичките и това го уби, Фини.
Очите ѝ потъмняха и се изпълниха с недоверие.
Издържах погледа ѝ за миг, после прикрих очите си с длан.
— Ще ме изслушаш ли? Съжалявам. Съжалявам. Проклятие, Кейт е толкова добра във всичко, което прави.
Тя леко пристъпи напред и за миг си помислих, че се кани да ме прегърне. Свалих ръце от кървясалите си очи, възприех старата хладнокръвна поза и тя се отдръпна.