— Фин. Кейт ще се опита да изсмуче всичко от теб, докато накрая не престанеш да съществуваш. Но само ако ти си съгласна да бъдеш унищожена. Дръж отровата ѝ по-далеч от съзнанието си и всичко ще бъде наред.
— Както направи ти?
Засмях се.
— Опитай. Тази жена винаги ме е очаровала и ако сега застанеше пред мен, веднага щях да я пожелая. Не казвам, че е лесно. Но веднъж вече успя. — Хванах наранената ѝ ръка и я вдигнах към лицето ѝ. — Не ти трябва никакъв глупав камък, нали? Това, което Ленора не ти каза бе, че можеш да станеш твърде зависима от проклетите неща. Да спреш да се вслушваш в инстинктите си. Накрая се справи и без камъка, умнице. — Притиснах дланта си към окървавената превръзка и сплетох пръстите си с нейните. — Използвай инстинктите си и всичко ще бъде наред.
Тя погледна ръката ми, преглътна и аз си спомних, че точно така държеше ръката ѝ Конал след някой ужасен ден в училище. Някаква струна се скъса в сърцето ми и аз я пуснах.
— Значи Джед също ще бъде наред — каза тя. — Той може да я блокира.
— Да, странно, нали? Твоят простосмъртен е доста талантлив. — Усмихнах се. — Но все още го е страх от стоманените остриета.
Кожата ѝ пребледня и тя притисна ранената си ръка към гърлото.
— Връщам се.
— Така си и помислих.
— И няма да ме спреш?
Нима ѝ приличах на някой отговорен по-възрастен роднина или нещо подобно?
— Искаш да те спася от самата теб ли, дечко? Няма смисъл. Джед не може да се справи сам. Ако не се върнеш, всички ще го отнесем. — Повдигнах рамене. — А ако го направиш, може би пак ще го отнесем, но си заслужава да опиташ. Никога не съм вярвал в онзи митичен Камък, но вярвам в Рори. Малко.
На лицето ѝ се появи решително изражение.
— Ще трябва да ми дадеш коня си.
— Фин, — въздъхнах аз, — да ти дам коня си е все едно да ти дам ръката си. Всъщност по-лесно ще бъде да ти дам ръката си. Така че ще трябва да се примириш с двете.
— Ръце?
Завъртях очи.
— С мен и коня, умнице. — Подсвирнах тихо през зъби. Синият жребец вдигна глава от кървавата си паша и изтопурка към мен. — Предполагам, че ще трябва да се върна с теб. След като изгуби Конал, едва ли ще се притесниш да ме видиш как поемам последния си дъх. Скачай. — Помогнах ѝ да се качи на коня и той изпръхтя. Тъмната му муцуна бе окървавена край ноздрите. Цвиленето му наподобяваше развълнуван смях.
Хванал юздите му с ръка, аз се спрях и погледнах към пътеката от мъртви, изгорели храсти под гранитната скала.
Отидох колебливо до нея, клекнах и вдигнах главата на ламира за тънката коса. Отнесох я до безразличния жребец, привързах редките кичури към черната му грива така, че ухилената глава да се блъска в шията му. Вцепенена от отвращение, Фин се втренчи в мъртвите му очи, докато се мятах на коня зад нея.
— Шона — извиках аз.
Шона надигна глава и ме погледна със студени очи.
— Махай се оттук. Отведи ги в Брокентор. Ще се върнем на разсъмване, ако изобщо се върнем. — Забих пети в хрилете на жребеца и той подскочи напред, размахвайки копита над каменистата земя. Брандир не изоставаше от него.
Отрязаната глава се удари в коляното ми, без да спира да се хили. Не се удържах и я погледнах, и точно тогава някакво размазано бяло петно привлече погледа ми. До Брандир тичаше бялата вълчица; на муцунката ѝ имаше белег като изгорено с киселина, а в кехлибарените ѝ очи проблясваше омраза.
33
Под лунната светлина между дърветата Джед повдигна лицето на Лия с двете си ръце и потърка отчетливия белег с палец.
— Не разбирам. Кръвта му ме оплиска. Не ми хареса, но не ми причини нищо подобно.
— Има такова действие само върху животните. Животни и неща, които растат в земята. — Сет погледна към гранитния търбух на пещерите на Кейт, мрачна чернота, която зееше от другата страна на сечището. — Хората? Кожата ни зараства по-бързо, адаптираме се. До неотдавна Скиншанкс щеше да те накара да замръзнеш на място посред бял ден, само защото се е оказал достатъчно близо до теб. Помниш ли? Повръщаше само при споменаването на името му. А сега, ако ти се иска, можеш да протегнеш ръка и да докоснеш главата му в тъмното.
Джед я погледна, после се обърна към Сет.
— Не ми се иска.
— Нима? Ако беше в друго настроение, щеше да го направиш. Сърцето ти е започнало да се вкоравява. Утре, ако си жив, ще бъде още по-кораво. Втори слой кожа. Можем да свикнем с всичко.
— То не притеснява коня ти — каза Джед.