Белите зъби на Сет проблеснаха в сумрака.
— Ами това не е точно кон. Сега остави меча си тук. Няма да имаш нужда от него.
Фин чакаше, поставила ръка върху носа на нервната червеникавокафява кобила, която очевидно не смяташе синия жребец за кон. Тя тихо изрече името на Сет.
Той вдигна изненадано лице, после се ухили и едва тогава тя се усети, че не го е произнесла на глас. Сет отстъпи на крачка от Джед и се извърна наполовина към нея.
— Започваш да му хващаш цаката — промърмори той.
— Сет, сигурен ли си, че тя не знае? — Това ѝ се струваше почти невъзможно. Въпреки цялата ѝ арогантност след победата, дали щеше да отзове стражата си? От друга страна, тя бе толкова уверена в себе си, толкова сигурна във властта си над Сет… Тръпки полазиха по гърба на Фин и тя се намръщи. — Сет? Сигурен ли си?
— Не. — Той сви рамене и извърна поглед. — Но я блокирам с всички сили и доколкото знам, тя все още ми вярва. Да имаш по-добра идея?
Тя поклати глава.
— Фин. — Гласът му никога не бе прозвучавал толкова нежно. — Когато ти казах, че си страхливка, не го мислех наистина. Бях наранен и исках да нараня и теб. Отново. — Той посегна с ръка, сякаш за да докосне нейната, но бързо я дръпна назад. — Все още можеш да се върнеш. Шона ще те отведе при водния портал. Рори не е твоя отговорност.
— Но Джед е.
— Ха! Обичаш го, нали? Да поема ли ролята на сватовник?
Е, след като заговори за това…
— Сет? — Тя погали кобилата по муцуната.
— Аха.
— Ти не си ми чичо и винаги ми се е струвало, че си по-близо до моята възраст и си…
— Проклятието на живота ти. — Той притисна показалец към слепоочието си и затвори едното си око. — Какво още? Роднината-демон. Сприхавият юноша. Семейният върколак, по дяволите.
— О. — Тя се изчерви. — Знаеш, че съм казвала всичко това. Само че, Сет? Конал каза, че двамата ще се нуждаем един от друг, а ние така и не започнахме да се разбираме. Трябва ли? Аз…
— Точно така. — Той изцъка раздразнено през зъби. — Но не. Не мисли за мен като за заместител.
— Добре. — Тя почеса с показалец кичурчето косми между очите на кобилата, смутена и ядосана, че дори се е опитала да го хареса, да намери общ език с него. — Не съм си и помисляла.
— Кръстникът си е кръстник.
— Много си прав. — Като че ли ѝ трябваха родителски грижи точно от него. Приятели, може би, но дявол го взел, не и ако трябва да полага усилия за това.
Но все пак я заболя. Макар да му беше адски ядосана, я заболя.
Той се потърка смутено по врата.
— Не съм много добър в това, разбираш ли? В тези…
— Да. Сега ако искаш, млъкни. — Фин погледна в очите на кобилата и видя как отражението на Сет се изкривява и уголемява, когато той въздъхна и пристъпи към нея. Отметна косата ѝ с едната си ръка, непохватно притисна главата ѝ под брадичката си и силно я прегърна.
— Не му е сега времето — изръмжа той и избърса с палец сълзите от очите ѝ. — Не сега. Ще тъгуваш по-късно, стига да оживееш.
— Извинявай. — Тя се отдръпна назад и заби пръсти в ранената си длан.
— И престани да ми се извиняваш. Да вървим. — Той се спря и затвори очи. — Фин. Ще дам най-доброто от себе си. Наистина. Но от сега нататък не вярвай на нищо, чу ли? И на никого.
Тя кимна, озадачена, докато той вадеше меча си. След това я хвана за рамото, бутна я напред и я поведе през сечището. Ръката му се озова на врата на Джед и също го побутна напред, към тъмнината на гранитната уста и самотната сребриста светлина на горящ факел.
— Мурлин — рече Кейт с копринен глас. — Ще трябва да ми обясниш някои неща.
Тя се изправи, а смехът и празничните викове в залата утихнаха и настъпи тишина. Сет бутна Фин напред и блъсна Джед в краката на Кейт.
— Здрасти, красавице — поздрави я жизнерадостно той. — Искаш ли кутрето или не? Той отиде право при брат ми и неговите бандити.
Вратът на Фин пулсираше. Тя не смееше да го погледне от страх пред онова, което щеше да види.
— Знам го много добре — отвърна Кейт, мръщейки се. — Къде са шестимата мъже, които изпратих?
Той изпръхтя пренебрежително.
— Убих всички, с изключение на един и той се връща у дома пеша. Лус-нан-Лак.
Из залата се понесе въздишка; една от жените изпищя, друга проплака. Напред се изстъпи един мъж и погледна към индиговата риза на Сет с тъмното петно над сърцето.
— Файорак — рече той със суров глас. — Файорак.
Кейт вдигна ръка. Настъпи тишина, нарушена само от нечие безпомощно хълцане.
— Може да се наложи да си платиш за това, Мурлин.
— Вече е платено. — Гласът му бе натежал от горчивина и Фин отново се почувства уверена, защото не ѝ беше допаднал досегашният му весел тон. Никак даже.