— Пет ми се струват справедлива цена за брат ми, Кейт. Който бе убит от Ласло, въпреки твоите уверения.
— Мурлин. Съжалявам. — Тя се обърна към Ласло, който стоеше в сенките зад нея, и тъжно поклати глава.
— Казах ли ти да убиеш брат му, Ниле?
Лицето на Ласло се напрегна, но доволната му усмивка не угасна.
Кейт погледна многозначително Фин.
— Очевидно съм те информирала погрешно, Фионуала. Горкият Ку Хорах не е застанал на кръстопът; по-скоро се е озовал в задънена улица. Но аз харесвах чичо ти — промърмори тя с лек копнеж в гласа. — Той беше истинско предизвикателство.
Ако Кейт беше шоколад, помисли си Фин, щеше да се разтопи, преди да успее да се самоизяде. Може би суетата наистина беше най-голямата ѝ слабост. Може би наистина имаха шанс, колкото и малък да беше.
Сет се изплю на килима пред краката на Кейт.
— Предизвикателство, на което ти така ѝ не отговори. Както не отговаряш и сега.
— Ах. — Въздишката ѝ прозвуча почти като извинение. — Въпрос на перспектива, нали? Честно, Ниле, колко си тромав. Таях големи надежди за Мурлин и Ку Хорах. О, чух, че онзи празноглав глиган Торк си е получил заслуженото. Ами близнаците?
— Хората ти ги убиваха, докато се приближавах. — Сет се изсмя презрително и Фин осъзна с безпокойство, че Сет наистина може да лъже много добре. — Как само се паникьосаха. Ти ли научи Ласло да напуска бойното поле преди хората си?
— Помислих си, че всичко е приключило. — Ласло пристъпи агресивно напред.
Сет иронично повдигна едната си вежда.
— Сега вече е.
— Ти ме блокираш, Мурлин. — Кейт докосна с пръсти слепоочието си. — Защо?
— Какво, когато Конал… когато той още… — Сет си пое треперливо дъх. — Нямаш работа в главата ми — каза най-накрая той. Приближи се до Кейт и сложи ръка зад врата ѝ, докато тя му се усмихваше предизвикателно. — Не точно сега. Не и в главата ми. — После я хвана за косата и я целуна със страст, близка до ярост.
Имаше нещо смущаващо в целувката на Сет, помисли си Фин. Беше твърде добра, за да е просто представление, кръвта пулсираше във вената на шията му, кокалчетата на пръстите му бяха побелели, когато сграбчи лъскавата коса на Кейт, очите му бяха отворени и грееха от похот. Лицето на Ласло се изкриви от омраза и топлината изчезна от кафявите му очи.
— Разбира се. Ти си разстроен. Разбирам го. — Кейт се отдръпна и погали остриганата глава на Сет. — Харесва ми новият ти вид.
Въпреки очевидната му болка, той изглеждаше смаян.
— Много добре знаеш причината за това.
— Казах ти, че съжалявам. Никога не бих те наранила, Мурлин. — Вперила в него поглед, изпълнен с открито обожание, тя прокара пръсти надолу по корема му.
Той погали шията ѝ, срещайки погледа ѝ. На лицето му бе изписано такова фанатично желание, че Фин се зачуди дали Сет въобще си спомня всички останали, които тя бе обещала да не наранява. Но вниманието на Кейт не бе съсредоточено изцяло върху него. Фин усети как умът на жената го заобиколи, премина покрай всички тях и се устреми далеч извън пещерите. Кейт гледаше Сет така, сякаш гледа през стъкло.
— Сет! — ахна Фин, но Кейт внезапно отстъпи назад и присви очи.
— Близнаците не са мъртви — прошепна тя.
Пръстите на Сет се плъзнаха по сребърната верижка, която висеше на шията ѝ, и я опънаха. Той я дръпна силно към себе си, измъкна ловния си нож и го притисна към гърлото ѝ. Джед скочи на крака, дърпайки Фин със себе си.
— Как смееш, Сет — изсъска Кейт и езикът ѝ потрепна като на змия. — Как смееш!
Сет притисна лицето си към нейното.
— Знам позициите на всеки един в тази зала. — Гласът му звънтеше тихо, но ясно. — Ако някой се опита да ѝ помогне, той ще стане причина за смъртта ѝ.
— Хладнокръвен, безочлив, еретик! — Кейт плюеше и се давеше в яростта си, очите ѝ блестяха. — Ще умреш заради това. Избери още сега. Със следващата си постъпка избери смъртта си.
— Да те взема ли с мен? — На слепоочието му се беше появила капчица пот.
— Махни си ръцете от мен, псе.
— За пръв път чувам това от устата ти, скъпа. — Сет докосна скулата ѝ с устни, сякаш просто не можеше да се удържи. — Ще те убия. Знаеш го много добре. Кажи им.
— Няма да посмее — разнесе се нечий глас. Галах. — Ще го разкъсаме на парчета.
— Но въпреки това ще бъде късно. — Сет се усмихна тънко, без да сваля поглед от Кейт. — Днес брат ми бе изкормен от нейния човек и бе оставен жив да бъде изкълван от птиците. Торк бе заклан от любимото ѝ животинче, ламира, само за да послужи като примамка на лечителката и нейния близнак. Всички вие смятате, че го заслужаваме. Но знаете, че ще го направя. Видях брат си, влязох в главата му и ви гарантирам, че ще го направя. — Той дишаше тежко. — Колко обичате вещерската си кралица? Донесете ми детето. — Никой не помръдна и той притисна ножа към гърлото на Кейт, пускайки тънка струйка кръв.