Фин кимна, останала без думи. Когато Конал се изправни ѝ помогна да стане, тя се наклони към него и положи длан върху гърдите му. Изведнъж я дръпна рязко.
— Ти се страхуваш!
— Да — отвърна той. — Но ти недей. Фетчът няма да те нарани.
Тя отвори устата си да попита какъв е този фетч, но Конал вече вървеше с широки крачки по пясъка. Черният кон се обърна и изтопурка подире му. Бялата вълчица ги последва, но не и преди да удостои Фин с най-укорителния поглед, който момичето бе получавало през живота си.
18
Човек би си помислил, че брат ми и Джед са свързани чрез някаква невидима нишка. След инцидента на брега, когато глупостта на момчето едва не уби и двамата, то не се откъсваше от Конал. Присъствието ми временно го принуди да се отдалечи, но накрая Джед просто не успяваше да устои на поривите на предаността. Нямах намерение да напускам мястото си край огъня и той сигурно го знаеше, затова ме стрелна с поглед и тихомълком се отпусна на земята до него.
Подъвка замислено устната си и промърмори:
— Съжалявам за майка ти.
— Да, благодаря. Мислех си, че тя ще съжалява повече, че ни напуска.
— Но тя беше стара, нали? Имам предвид наистина стара.
— Ха. Да. — Конал прегриза един нокът и отпусна ръката си през врата на Лия. — Но ако питаш мен, Джед, животът е хубаво нещо. Колкото повече живея, толкова по-силно се привързвам към него.
Джед изсумтя.
— За разлика от другия тип.
— Какво?
— Онзи, когото уби снощи.
Конал загриза друг нокът.
— Да.
— Той вече не е привързан към живота си, нали?
— На негово място щеше да бъдеш ти, Кулан — сопнах му се аз. — Някой убива вместо теб: трябва да се чувстваш късметлия. А не като някакъв шибан моралист.
— Сет, престани. — Конал разтърка слепоочията си. — Животът е ценен, Джед, но по желание на съдбата и стечение на обстоятелствата твоят живот се оказа по-ценен за мен от неговия. — Той подпря брадичката си с ръка. — Куах говореше сериозно за Ласло. Лейтенантът му беше тръгнал по следите ти.
— Ето. Хапни от поредната изкупителна жертва. — Бръкнах в огъня и извадих жарено парче от заека, все още парещо, и го хвърлих в скута му. Той изписка и го метна над пламъците; Торк го улови, сви рамене и го изяде.
— Чекиджия. — Джед се изправи и дишайки тежко, сви ръцете си в юмруци. — Ти не си нормален.
Изсмях се гръмогласно.
— Нормален! Виж кой го казва!
Той отстъпи назад, докато се изправях, и ми се стори задоволително уплашен, когато повдигнах брадичката му с пръст и го погледнах в очите.
— Ти си аномалия в един изкривен свят, Кулан! Какво му е нормалното на това? Храните ви са пълни с химикали! Майка ти е пълна с химикали! Ти дори не съществуваш, нормално момче!
— Стой далеч от мен! — Джед се опита да ме изблъска назад.
Конал се надигна и ме изгледа предупредително.
— Да. Остави го, Сет.
— Не, нека поиграем на въпроси и отговори. — Ухилих се в лицето му.
— Махни се от мен!
— Как се казва баща ти? Тя казвала ли ти е някога името му?
Джед искаше да ме удари и аз се надявах да се опита. Но бях изпуснал Фин от погледа си. Първото нещо, което зърнах, бе как тя се хвърля към мен. Едва не ме събори на земята, когато започна да ме налага с юмруци по лицето и да ме рита яростно в слабините. Хванах я за китките, отчаяно опитвайки се да я задържа на една ръка разстояние от мен.
— Виждаш ли, Конал, виждаш ли? — След като бях преодолял първоначалния шок, аз си умирах от смях, докато избягвах ритниците ѝ. Тя пищеше от ярост и болка, опитвайки се да изтръгне ръцете си от моите. — Фини проявява нрава си! На нея не ѝ пука за нас, тя си пази кутрето!
— Пусни я! — Конал стисна пръстите ми и яростно ги разтвори. Аз залитнах назад и започнах да духам кокалчетата си, без да спирам да се смея. Конал хвана Фин; по бузите ѝ се стичаха гневни сълзи.
— Не плачи, дечко! Твоето изгубено момче не съществува!
— Ти си безсърдечно копеле.
— Права си, миличка! Така е най-добре! Попречи ми да свърша като баща ти!
Тя внезапно изкрещя и замахна с нокти към лицето ми.
— Да не би да се подиграваш на болното сърце на баща ми?
Отстъпих назад, задъхан от истеричен смях.
— Болно сърце? — изпъшках аз. — Богове, да! На едно сърце ще му е трудно да бие, когато в него е забито острие!