— Трябваше, да. — Очаквах да ми се тросне, а не да отговори с тъжен глас. — Кажи ми, Сет. Сбърках ли?
— Не питаш правилния човек. Знаеш какво смятам аз. Фин отдавна трябваше да бъде доведена тук.
Конал разтърка врата си и погледна към дюните. На лявата му ръка се забелязваха старите дълбоки белези.
— Ще я върна обратно. Все някога.
— Тя няма да тръгне, преди да настъпи това някога. Не е готова, трябва да остане там, където ѝ е мястото. Твърде дълго е била лъгана. Стела налагаше своето в продължение на шестнайсет години.
— И аз адски съм ѝ ядосан. Това ли искаш да чуеш от мен?
Свих рамене.
— Работата е там, че ти също не искаш Фин да се върне там.
— Не, не искам. Сега се налага да остана; нямам друг избор. Ако Фин се върне, може би никога повече няма да я видя.
— Тогава ѝ дай време. Дай и на себе си, като става въпрос за това.
— Щом казваш. — Той откъсна парче нокът със зъби. — Не съм сигурен колко време мога да отпусна. Майната ѝ на проклетата Кейт, животът ми и без това няма да значи нищо. Навит съм.
Ухилих се.
— В безопасност си. Стела няма да се върне тук; а сега и ти няма да отидеш там.
— О, страхотно. Много благодаря. — Той ме тупна приятелски.
— В такъв случай повикай Джед.
— Още сега. — Той ми намигна и леко повиши глас: — Джед?
Няколко минути цареше мълчание, но никой от нас не проговори и най-накрая момчето изпълзя през цепнатината в скалите.
— Слава Богу, че не си социален работник — промърмори той. Конал се ухили на Лия; Джед се отразяваше в студените ѝ жълти очи като муха в кехлибар.
— Смятаме да те отведем у дома.
— Време беше — изсумтя Джед. — Мястото ми не е тук.
— Не става въпрос за това — отвърна Конал и зарови пръсти в рошавата козина на Лия, — макар наистина да е така.
Джед поклати глава.
— Какъв си чекиджия.
— Виждаш ли? Двамата със Сет сте един сорт.
Засмях се.
Джед кимна с глава към ръката на Конал и белите белези.
— Това от какво е?
— Това ли? — Конал прокара пръсти по единия, избягвайки погледа ми, и бързо свали ръкава си. — Това са моите грехове.
Спомних си колко дълбоки бяха раните. Нищо чудно, че белезите бяха толкова грозни.
— А, така ли? Така ли се наказвате по тия места?
— Наказание ли? Преброй ги, Джед. Не мога да си ги нанеса сам.
Протегнах се и се прозях.
— Край на разговора, Кулан.
Конал полегна назад, за да се наслади на невероятното небе, а вълчицата се изпъна до него и облиза ухото му с език.
— Хей, Лия, гъделичкаш ме.
Отблъснатата Лия насочи майчинския си инстинкт към Джед и облиза лицето му, докато той не я хвана за муцунката да я почеше зад ушите. Осмелих се да погледна към Конал. Утринната светлина подчертаваше ъгловатото му лице с хлътнали очи, изпъкнали скули и набола тъмноруса брада. Очите му бяха замислени и тъжни.
Побързах да прогоня тревогата си. Нещастникът се нуждаеше единствено от няколко часа сън.
— Ку Хорах, изглеждаш ужасно — каза аз. — Трябва да…
— Тръгваме. Вярно. — Конал се изправи и измъчената тъга изчезна. Или поне така щеше да ми се стори, ако не го познавах толкова добре. — Ти също, Джед. Може и да не си го забелязал, но започваш да се чувстваш удобно тук. По-добре внимавай това да не се случи.
— Виж какво, човече, с нетърпение очаквам да се махна оттук.
— И преди да го направиш — промърморих аз, — бъди така добър и ни върни брошката, която отмъкна от работната маса на Ленора.
Лицето му се смръзна, но той умело прогони виновния израз от лицето си. Момчето бръкна във вътрешния си джоб, извади брошката и ни я подаде. На слънчева светлина тя изглеждаше още по-красива и блясъкът караше камъните да изглеждат по-големи.
— Нямаше да разберем — рече благо Конал. — Ленора ни каза.
— Не знаех, че е разбрала. — Гласът на Джед звучеше сърдито и обидено.
— Аха, разбрала е само защото е усетила липсата ѝ. Тя помнеше всичките бижута, а и нямаше кой друг да го вземе. Между другото, добра работа. Би могъл да ме научиш на някой и друг трик.
— Какво?
— Ти си много по-добър от мен. — Конал му намигна.
Докато Джед проумяваше думите му, червенината постепенно изчезна от лицето му.
— Ти си бил крадец? — Той замълча. — Разбира се, хората не те забелязват.
Конал потърка късата си коса.
— Не особено.
— Воалът ще ми свърши добра работа. В Теско.
Изсумтях.
— Шона ще те върне обратно при портала, става ли? — Конал огледа изкусната златна плетеница, после я сложи в шепата на Джед и събра пръстите му върху нея. — Не я продавай за жалки монети. Струва доста. Би трябвало да ти стигне за известно време.