Джед беше твърде изненадан, за да каже каквото и да било.
Конал не можеше да го погледне в очите.
— Радвам се, че се запознахме. Мисля, че ще се оправиш.
Джед преглътна.
— Добре ли си? Притеснява ли те нещо? Мога ли…
— Да. Не. И не. Това ли е всичко? — Конал се усмихна леко. — Какво има, Шона?
Мъжът се появи между дърветата с пребледняло лице.
— Ку Хорах — каза Шона. — Няма я. Фин изчезна.
Част трета
19
Джед прескочи бодливата тел, обграждаща Езерото на феите, озова се на земята и се обърна към мрачната гора. Времето се беше променило бързо; синята вода, която се виждаше между боровите дървета, бе придобила бледосивкав зимен цвят и повърхността ѝ се къдреше под лекия ветрец. Стомахът го присви в неочаквана болка.
Радваше се, че е успял да се измъкне от онова ужасно диво място. Въобще не му се мислеше с какво ли се занимава Конал в момента. Сигурно е избесил всички, ако не е успял да намери Фин. Или е обесил нея, след като я е намерил.
Той прогони спомена за безумната мъка и ярост на Конал, как бе излаял на Шона да отведе бързо момчето у дома, за да може да се метне на коня и да му помогне в търсенето. Джед се зачуди какво ли се е случило с Фин, къде ли е отишла.
О, на кого му пука? Не и на него, съдейки по поведението ѝ през последните двайсет и четири часа. Тя очевидно бързаше да му види гърба, държеше се с него така, сякаш непрекъснато я дразни. Да върви по дяволите заедно с Конал. Това вече не му беше работа; всъщност никога не му бе било. С малко повече късмет майка му скоро щеше се вземе в ръце и отново ще тръгнат на път. Моля те, Боже, помисли си той, дано тоя път да избере град с прилични размери, някъде, където да се изкуши да си намери приятели.
Хубаво бе това да стане по-скоро, преди властите да я отрежат. Доколкото Джед знаеше, социалните я бяха посещавали в негово отсъствие.
Всъщност дали това бе чак толкова лошо?
Джед не знаеше откъде се чува необяснимият шепот. Навярно от самия него, понеже звучеше само в главата му, макар никога да не бе очаквал тази мисъл да му се стори толкова съблазнителна.
Свобода, помисли си той. Никакви отговорности, никакви проблеми, никаква любов. Щеше да направи нещо за себе си, да си оправи живота. Мила щеше да се справи и без него; сигурно щеше да се справи и без Рори, защото скоро щеше да забрави за съществуването му. А Рори? Той щеше да се чувства по-добре в дома, отколкото с онази наркотизирана самка.
Що за дума беше самка? И откъде му хрумна?
Откъде изобщо се появиха тия глупости в главата му?
Защо беше толкова сигурен, че всичко това се е случило?
Побиха го ледени тръпки и той побягна.
Пердашеше по асфалта по-бързо отколкото бе тичал някога, без да обръща внимание на светофарите и едва не се озова под гумите на едно беемве. Но Джед тичаше като насън — краката му не искаха да мърдат, въздухът беше гъст като мед, той не можеше да се движи достатъчно бързо. Съсредоточи се върху периметъра на града, върху сивите улици и безцветния бетон. Улиците вече бяха претъпкани с народ и той се блъскаше в тълпата, без да обръща внимание на крясъците. Когато сви по уличката, която водеше към задния вход на дома му, дробовете бяха започнали да го болят.
Както винаги, глупавата порта беше заяла. Той подскочи, хвана се за ръба на оградата, изкатери се, скочи от другата страна и бръкна в джоба си за ключа.
Дългурестият дилър беше хванал дръжката на входната врата, но щом зърна Джед, той я пусна и отстъпи встрани. Джед продължи да рови отчаяно за ключа, пренебрегвайки злобната му усмивчица. Беше трудно да не му обръща внимание.
— Какво интересно развитие.
Дилърът отново му се усмихна и вътрешностите на Джед се свиха от отвращение. Когато пръстите му най-после докоснаха ключа, той бе на път да изкрещи от безсилие и разтрепераните му ръце трудно улучиха ключалката. Мъртвешкият смях, който се разнесе зад гърба му, прозвуча като пукането на сухи съчки под ботуш, но поне вля сила в мускулите му. Той рязко отвори вратата.
Хукна нагоре, взимайки по две стъпала наведнъж. Притисна ръка към устата си, като едва не се задави от миризмата на амоняк, урина и… повръщано. Хазайката се намираше на площадката между етажите и Джед се блъсна в нея, прескачайки наведнъж последните три стъпала.
Тя залитна и настръхна.
— Обадих се на полицията. Бебето трябва да бъде отведено в детски дом. — Носовият ѝ глас се издигна в крясък. — Цяла сутрин реве!