Джед потрепери, но въпреки пребледнялото му лице и безизразните очи, аз не вярвах, че си представя какво би могъл да направи ламирът. Стоях тихо, изпълнен с жалката надежда, че той ще забрави за моето съществуване. Очаквах всеки момент да се обърне към мен, но изненадващо това не се случи. Той изглеждаше парализиран от шока.
Наблюдателят уви палтото си по-здраво около бебето.
— Както и да е, защо си мислих, че ще науча за преследването ти? Оттатък нямаше никой. Двама при вратата в полицейска кола и двама, които се страхуваха да стъпят в Езерото на феите.
— Бяха се пръснали навсякъде. Навсякъде!
— Не, Кулан, никого нямаше. — Наблюдателят побутна периферията на шапката си назад. — Според мен по-голямата част от преследването се е случила само в съзнанието ти.
Джед отвори уста, но не можа да каже нищо и веднага я затвори.
— Не се обиждай — промърмори в ухото му Шона. — Ако всичко е било в съзнанието ти, значи някой го е вкарал там.
Джед погледна през рамо към Шона, но така, сякаш не можеше да си спомни кой е този мъж или как се е озовал при него. Трябваше да погледна в съзнанието му, но всъщност се страхувах да го направя. Не исках да знам.
Държах си устата затворена. Докато не му дойде времето.
Теренът беше станал по-пуст и стръмен, но бяхме оставили бурята зад гърба си и мракът мързеливо пъплеше на изток. В него проблясваха кокалите на планината, бели скали, оформени от древния лед. Часовете минаваха, скалното лице се приближаваше, проходите ставаха все по-дълбоки, а хълмовете се стопиха в небесносиньото, обсипано със звезди небе.
Наблюдателят беше изостанал и яздеше зад нас. Дотолкова бях свикнал с тишината, че едва не подскочих, когато гласът му прогърмя зад гърба ми:
— Ах, момче — промърмори той, — има хора, които докосват изсушеното сърце на ламира. Може да се каже, че се влюбват. Скиншанкс имаше протеже и то му омръзна, и сега протежето е мъртво — това е, което се случи с Мак. А той се умори от Мак само защото сметна Ниле Ласло за по-интересен. — Мъжът се изсмя гръмогласно. — А ти реши, че аз съм Ласло! Ако бях, въобще нямаше да се доближавам до теб.
Джед се намръщи, но любопитството не го напускаше.
— Ще ми кажеш ли за какво става въпрос?
— Просто, че той… О! Мурлин, погледни! — Наблюдателят кимна към процепа в хълмовете, обрасъл с шубраци, които се виждаше под лунната светлина.
Вцепених се. Бяхме ги намерили; знаех, че не са открили Фин, но това не бе причината кожата ми да настръхне от ужас. Трябваше да предупредя Конал. Трябваше да му кажа какво се беше случило, какво изпълваше мрачния Джед със студена омраза.
Но не можех. Самият аз не можех дори да помисля за него.
Едва когато се приближихме, усетих влажната миризма на добре прикрит огън; после забелязах движение между дърветата, дочух ниски гласове, потропване и пръхтене на коне. Синият жребец вдигна глава, разшири ноздри и тихо изцвили. Преди да сме изминали пет крачки, между дърветата като призрак се появи черната сянка на коналовия жребец.
22
Джед стискаше толкова здраво юмруците си, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. Все още не изпитвах желание да се вмъкна в ума му, нали си бях страхливец, но и без това не се налагаше. В него бълбукаше черна омраза, която заливаше мускулите и кръвта му с такава неумолимост, че започваше да се процежда през порите на кожата му. Близостта до него ми причиняваше гадене, сякаш бях оплискан с ламирска кръв.
Яздехме бавно сред нискостъблените дървета, навеждахме се, за да избегнем клоните, черният кон хапеше нежно синия жребец по гърба. Постепенно фигурата на Конал придоби форма в мрака и той ни изгледа предпазливо. До него яздеше Ейли, стиснала в ръка един от мечовете си.
— Ку Хорах — извика тихо наблюдателят. — Донесохме кутретата ти.
Когато конете спряха, наблюдателят отгърна палтото си и измъкна Рори, а Шона обхвана Джед през кръста и го свали долу.
Момчето му позволи да го направи, но щом краката му докоснаха земята, той се хвърли напред, блъсна се в Конал и вкопчи ръце в гърлото му. Двамата заедно се строполиха на земята.
— Ти не ми каза! Не ми каза!
Очите на Конал изглеждаха почти черни, зениците му се бяха свили на точка. Дишането му бе тежко.
— Джед. — Гласът му приличаше на грачене.
— Лъжец! Убиец! Оставил си ме твърде дълго тук!