Конал стискаше силно пръстите на момчето, но аз знаех, че той отчаяно се старае да не го нарани, че ако не се опитваше да се сдържи, досега да ги е счупил и да го е отметнал настрани като малко кутре. Привидната му слабост като че ли окуражаваше Джед и същевременно го разяряваше. Очите му се напълниха със сълзи, когато се вкопчи още по-силно в гърлото на Конал и здраво заби пръсти в плътта му. Ейли се нахвърли върху него с оголения си меч, но бе отблъсната назад от телепатичен удар, който можеше да бъде нанесен единствено от моя вманиачен на тема благородство брат-идиот. Тя отстъпи няколко крачки назад, докато Джед продължаваше яростно да се пени.
— Бий се с мен! Бий се с мен, гаден убиецо!
Единствената реакция на Конал бе леко поклащане на глава и аз разбрах, че ще постъпи точно така, както бях очаквал — нямаше да се бие с него. Малкият бандит всъщност получаваше възможността да убие брат ми.
Всичко продължи само няколко секунди и аз успях да се освестя. Сграбчих момчето изотзад, хванах здраво ръцете му и ги дръпнах настрани от гърлото на брат ми, без да се интересувам дали го боли. Когато се махна и последният пръст, той нададе гневен вой на безсилие и отстъпи назад. Обгърнах го здраво с ръце, страхувах се да го пусна. Конал възстанови равновесието си, поемайки си накъсано дъх, и разтърка белезите по шията си.
Торк и Шона гледаха стреснато; Ейли пристъпи залитайки напред, преливаща от гняв, а наблюдателят, стиснал бебето в ръце, просто гледаше с безпристрастно любопитство.
— Успокой се, Кулан — изсъсках аз в ухото му.
— Накара ме да остана! — изръмжа Джед през зъби. Не можеше да погледне към Конал. — Той знаеше, че трябва да се прибера. Но не ме отведе до портала. Не се появи. Продължи да убива хора, докато не стана ТВЪРДЕ КЪСНО.
Настъпилото мълчание бе толкова плътно, че можех да го разрежа с нож.
— Млъкни! — сопнах му се аз. — Така е трябвало да стане. Можело е да се случи по всяко време, независимо колко бързо си се върнал. — Като продължавах да го държа с едната ръка, аз го хванах с другата за брадичката и завъртях главата му към мен така, че той бе принуден да срещне погледа ми. — Каквото там се е случило.
— Пусни го. — Гласът на Конал дращеше гърлото му. — Ако иска, може да ме убие.
— Каквото и да се е случило — повторих аз, като се опитвах отчаяно да уловя погледа на Джед, усещайки, как страхът ме сграбчва за гърлото.
Стисках го толкова силно за брадичката, че той просто не можеше да извърне глава, но боговете са ми свидетели, че яростта му можеше направо да ми прогори мозъка. Не можех да видя нищо в съзнанието му и той го знаеше.
— Ще разбереш, когато сам реша да ти го кажа, проклет магьоснико.
Само Джед чу изненаданото ми ахване.
Пуснах го. Ейли пристъпи напред, сякаш предизвикваше Джед отново да се хвърли към Конал. Наблюдателят прехвърли бебето в ръцете на Торк, който го погледна, сви рамене и започна да го люлее с увереността на експерт.
— Минал е цял месец! — По лицето на Джед се стичаха сълзи, влизаха в устата му, процеждаха се през стиснатите му зъби. — Мама е мъртва.
Думите бяха изречени; вече беше истинско; вече не можех да се надявам или да се преструвам. В този момент съзнанията ни отново се сблъскаха. Вонята на повръщано достигна обонянието ми и в главата ми се появи образ — едно кафяво око се вторачи в моето, без да мига, сухо като прах. Поех си рязко дъх и го прогоних от съзнанието си.
— Джед. — Конал протегна ръка към момчето, но то я плесна силно.
— Мислела си е, че съм мъртъв! — извика Джед. — Мислела си е, че съм отвлечен или убит, или удавен в някоя яма. Мислела си е, че вината е нейна! Разбираш ли? Вие си играете вашите глупави игрички, занимавате се с глупавия ви Воал и виждате ли какво става? Тя си е мислела, че съм мъртъв. — Той хвана главата си с ръце. — И без това не беше с всичкия си, знаете много добре. Прогонихте я толкова надалеч, че тя просто е забравила да живее. — Той стисна юмруци, опивайки се да се справи с връхлитащата го мъка.
Останалите го гледаха така, сякаш самият Джед бе луд. Всички, с изключение на Конал, който не намираше сили да го погледне. Трябваше да направя нещо, и то веднага, защото трябваше да го предвидя. Отдавна трябваше да го предвидя, защото всички признаци бяха на лице. Хванах Джед за ръката.
— Чуй ме, Кулан. Това тъй или иначе щеше да се случи.
Джед стисна зъби и се опита да се отдръпне от мен.
— Ти пък откъде знаеш, задник?
— Всъщност ти не знаеш нищо. — Не допусках и капчица съчувствие в гласа си; на негово място не бих го издържал. — Нямаш никаква представа. Ти си на седемнайсет. Още си хлапе.