Джед лежеше без да помръдва, заслушан в ударите на сърцето му и нощните звуци, докато топлината на вълчицата проникваше в тялото му. Най-после си позволи да се потопи изцяло в жалостта за Рори, майка му и самия него. С леко ръмжене Лия облиза бузите му. Той се извърна, настани Рори между себе си и мекото ѝ коремче и протегна ръка, прегръщайки спящото дете и топлото тяло на вълчицата.
Ако искаше, на сутринта можеше да ги изяде. Дотолкова бе благодарен за топлината и мекотата ѝ, за туптящото под дланта му сърце, просто за компанията ѝ. Пръстите му се заровиха в козината ѝ и я стиснаха силно като Рори, докато накрая Джед не потъна в дълбок сън без сънища.
Събуди го висок, захласнат смях. Внезапното отваряне на очите му го дезориентира. Пръстите му все още бяха заровени в козината на Лия, но докато отдръпваше ръката си, той усети ужасната празнина под нея.
— Рори — промърмори Джед. После го извика отново, с дрезгав глас: — Рори!
Отново чу смеха; не е сън, а пискливият гъргорещ смях на Рори. Заля го вълна от облекчение; той се изправи и се отдалечи от вълчицата, все още замаян от съня. Дърветата не изглеждаха разположени толкова нагъсто, колкото предишната нощ, а между най-отдалечените стволове се забелязваха далечните хълмове и морето. Рори тичаше през високи колкото него боровинкови храсти, падна по лице и отново се изправи, пищейки от удоволствие. После се хвърли към очакващите го ръце, които го завъртяха в кръг.
Стомахът на Джед се сви от гняв и той се олюля.
— Остави го!
Смехът на Конал секна и той се обърна.
— Съжалявам. Опитвахме се да пазим тишина, но се отнесохме. — Той потрепна, когато Рори го хвана за бузите и стисна с всичката си бебешка сила. — Ох!
— Кои ние? Няма такова нещо. Това е моят брат. Казах да го оставиш.
Конал се подчини, което доведе до гневен писък от страна на Рори.
— Не бих го наранил, Джед.
— Да, сигурно. Не и нарочно. — Джед разпери ръце да прегърне Рори, но момченцето пищеше ядосано. То обърна гръб на Джед, протегна ръце и се устреми към Конал с цялото си мъничко същество.
Първата от многото мънички ками се заби в сърцето на Джед. Конал му подаде Рори с извинително изражение на лицето. Макар и леко разсърден, малкият прегърна Джед през врата.
— Невярно хлапе. — Джед го прегърна, а Рори го млясна по бузата. — Да намерим нещо за закуска. — Той огледа мрачно храсталака, където сред мъничките тъмни листенца се забелязваха няколко съсухрени боровинки.
— Той яде ли заек? — Конал неуверено извади един тенекиен съд. — Не знам много за бебетата.
— Нищо не знаеш.
— Да. — Конал изглеждаше толкова покорен, че гневът на Джед почти се стопи. По шията на мъжа се забелязваха ясни белези, които бяха започнали да придобиват грозен жълто-лилав цвят.
Джед протегна ръка, взе съдината и позволи на Рори да вземе от месото. Лия се протегна и отиде при Конал, отърка муцунката си в дланта му и легна на земята до него.
Поддържането на гнева се оказа по-трудно, отколкото бе очаквал Джед, и гладът, който разяждаше стомаха му, го затрудняваше допълнително.
— Що се отнася до това — Джед отвратено изкриви лице, когато измъкна памперса на Рори и го подуши. — Почваш да се учиш на цукало. Още от днес.
— Ти гладен ли си? Защото нося и това — рече Конал, докато бъркаше из джобовете на коженото яке, което лежеше на купчинка до Лия.
Извади изсъхнал магазински хляб, но парчетата еленово месо, които беше пъхнал между филийките, си бяха съвсем пресни и все още топли, макар и леко кървави. Гладът победи неохотата на Джед и той сграбчи сандвича. Смяташе да го изяде прав, но Лия изсумтя заповедно и той усети как присяда до Конал послушно, като малко кутре.
Конал мълчеше, оглеждайки един нащърбен нокът. Най-накрая го загриза.
— Съжалявам. Наистина.
Джед се загледа в останките от сандвича, изгубил апетит.
— Не съм ти искал извинението, нали? Какво да правя с него?
— Не си. Но ти го предлагам да правиш каквото поискаш с него. — Конал захапа нокътя си и го откъсна. — Ох.
Джед поклати глава.
— На колко си години? И още си гризеш ноктите?
— Искам да кажа, че наистина съжалявам за случилото се. — Думите на Конал звучаха неловко. — Съжалявам, че е мъртва. Тя не го заслужаваше.
— Няма как да знаеш дали го е заслужавала или не. Нали? Ти не я познаваше. — Джед протегна ръце към Рори, който отново търкаше сънено очички.
Конал извади ловния си нож и се опита да отреже нащърбения си нокът с него, но успя само да си пореже показалеца. Той изсъска и засмука кръвта.