Той ме погледна озадачено.
Ейли изпуфтя неодобрително.
— Кой те пусна от клетката, Мурлин? И защо не ти харесва твоето ший име, Кулан? Подхожда ти. Както и да е, вече е твое.
— Кутре. — Прозвуча така, сякаш го изплю. — Торк рече, че означава кутре.
— Младо куче — рече учтиво тя. После завъртя меча на бледата светлина, оглеждайки острието. — Мисля, че вече трябва да събудим и другите, нали?
Сякаш чуло думите ѝ, бебето се събуди и изплака. Джед го притисна към гърдите си и тихо му изшътка, но Конал също се събуди и се надигна.
Джед се измъкна от ръцете му. Конал го погледна, после вдигна глава към мен и накрая към Ейли.
— Добро утро, Ку Хорах. — Ейли го целуна по устата.
Той я избута настрани и се изправи.
— Заспал съм — рече брат ми с недоверие в гласа.
— Малко ненавреме — каза Ейли и прибра в ножницата наточения меч. — Не се притеснявай, ние те пазехме.
Той вдигна глава и погледна към небето.
— Вече е късно. Ейли.
— Имаше нужда от сън. — Ейли изглеждаше убедена в думите си.
За миг Конал изглеждаше така, сякаш иска да я удари, но тя хладнокръвно издържа погледа му и накрая той бе принуден да наведе очи. Погледът му попадна върху Джед, който сваляше мокрите дънки на Рори и се опитваше да го накара да се изпишка в храстите.
— Изгубихме още един ден. — Гласът на брат ми звучеше ужасено.
— И нищо не можем да направим по въпроса, а ти го знаеш — отвърнах аз. — Можем да отидем в колибата на Килкорън.
— Сет е прав. Ще поемем на път оттам. Тя е здрава, напълно безопасна, а на сутринта можем да отпътуваме към крепостта. Сами не можем да направим нищо за момичето. И честно казано, когато си се наспал, можеш да мислиш по-добре.
Конал стисна зъби, обърна се, грабна Рори и го сложи на раменете си. Свитите му устни промълвиха беззвучно „жени“ и аз изсумтях.
Брат ми постави ръка върху тила на Джед и леко разклати главата му.
— Ако останете с нас, обещавам да се грижа и за двама ви. Дори сега да ти изглежда, че това не струва много. Съгласен ли си?
Джед кимна, без да го погледна.
— Става.
— Вярваш ли му? — попитах аз. — Защото ти предлагам да му се довериш.
— Да, няма значение.
— Не. Вярвай му. Сериозно ти говоря.
— Добре де, вярвам му. — Той последва Конал със сериозно лице.
Щом се озовахме при останалите, Конал свали бебето от раменете си и то веднага изпълзя при Шона, който клечеше наблизо, и се изкатери на гърба му. Шона се ухили и го преметна през главата си, но детето не се обиди, а бързо се изкатери обратно на раменете му.
— Какво те забави толкова? — попита Шона.
— Тричасов сън — отвърна самодоволно Ейли.
— Тричасов — повтори гневно Конал. И сякаш за да си отмъсти, той отиде при раницата на Ейли, измъкна резервния ѝ пуловер и го нахлузи през главата на бебето. Той му стигаше до петите и го правеше да изглежда като малък щастлив призрак. Момченцето се засмя и отново се вкопчи в бузите на Конал, ококорило очи, докато дърпаше тъмнорусата брада.
Конал му се усмихна.
— Рори, приятелче, знам. И аз умирам да се избръсна, но сега нямам време. — Той постави детето на гърба на черния кон и веднага сам се метна зад него. После подаде ръка и на Джед. — Къде е наблюдателят?
— Върна се при своето езеро — свивайки рамене отвърна Торк.
— Поканих го да остане, но нали ги знаеш наблюдателите — обадих се аз. — Верни на себе си. Каза, че и без това го е нямало твърде дълго.
— Добре. Така е, наистина.
— Тъкмо беше започнал да свиква, намусеният дъртак. Но ако Воалът падне, той така или иначе ще бъде излишен.
Конал ме погледна и черньото оголи зъби в агресивно съгласие.
— Не смей дори да го казваш.
Не си представях, че съм единственият, който бе забелязал как бебето живна. Изглеждаше много по-здраво отпреди, особено гласните му струни. Докато яздехме на запад, изнесе грандиозно представление. Заклещен на гърба на коня между Джед и Конал, то се опитваше да получи от единия онова, което другият му отказваше, а когато и двамата го отрязваха, изпадаше в истерия.
— Някой не може ли да затвори устата на тоя пищящ глезльо? — процедих през стиснати зъби и дори Торк изглеждаше раздразнен.
— Аз ще се оправя с него — промърмори Ейли.
— Как ли пък не — отвърнаха едновременно Джед и Конал.
— Ние никога не сме се държали така като малки — изръмжа Ейли на Шона.
— Напротив — отвърна кротко Конал, спря коня си и огледа пустошта. — Просто му се иска да потича малко. И да се изпишка. — Той се пресегна назад, грабна детето с една ръка и скочи от коня.