— Шамарче иска — изсъска Ейли. — Ако сега ни преследваха, нямаше да можем да им се опрем.
— А тези мечове за какво са? — сопна ѝ се Джед.
Ръмженето в гърлото на Ейли премина в смях.
— Да, Кулан, фасулска работа.
Гледах как Брандир и Лия играят с детето. Лия блъскаше момченцето в храстите, а Брандир се претъркулваше, за да му позволи да се изкатери по корема му. Дори Ейли като че ли беше в по-весело настроение сега, когато крясъците му бяха утихнали. Тя измъкна камъка за точене от торбичката на колана си и посегна за втория меч, но не успя да го извади. Пръстите ѝ се свиха в юмрук и тялото ѝ потрепери.
Конал рязко се обърна към нея.
— Ейли?
— Ах. — В гласа ѝ се долавяше сухо отвращение. Тя скочи на крака, хванала и двата меча в ръце.
— Ламир. — Бързо извадих меча си.
— Мамка му — изръмжа Конал, застанал до нея. — Шона.
Шона вече тичаше, приведен ниско, към ниския скалист хълм. Щом се изкатери, той приклекна и огледа равнината. Вълците, запънали крака и ръмжащи, стояха над детето, което бе паднало на дупето си и гледаше стреснато, с комично изражение на лицето. Торк сграбчи Джед за рамото и го блъсна назад и вълците се приближиха от двете му страни. Единственото, което оставаше на зашеметеното момче, бе да прегърне братчето си.
Въздухът около нас бе напълно неподвижен, като че ли цялата равнина бе затаила дъх. Не се чуваше нито пеенето на птици, нито звуците на животни.
Шона се напрегна.
— Намира се сред самодивските дървета.
— Приближава — извика Торк. — От лявата ти страна, Ку Хорах!
— Тук е!
Зърнах бързо движение, завъртях се и замахнах. Пропуснах копелето, но нямах време да съжалявам, защото отскочих настрани. Три въртящи се остриета разсякоха въздуха и издрънчаха в твърдата земя точно до мястото, където бях стоял. Шона се хвърли на земята, когато четвъртото проблесна над главата му и кичур черна коса падна на земята.
Торк не бе от най-подвижните хора на света, но поне голямото му туловище защитаваше Джед и брат му. Ръмжейки, той дори не се опита да избегне удара на ламира, но Конал го пресрещна и мечът му отби проблясващите остриета. Разнесе се силен звън от сблъсък на метал и Джед зяпна стреснато трите меча, които се забиха наполовина в земята пред него. Те проблясваха и трептяха: малки, извити и зловещи.
Когато ламирът скочи във въздуха, за да нападне Шона, и достигна връхната точка на скока, фигурата му се очерта ясно — слабо, силно, ухилено същество, с бледи очи и тънка коса. Осъзнах, че това не е Скиншанкс и се изплюх разочаровано, когато то отново успя да избегне удара на меча ми. Запрати една кама към Джед, който бързо се наведе, но го спаси неточността на ламира, а и жалката му скорост.
Ейли вдигна двата си меча и замахна с тях така, че ламирът трябваше да се извие назад почти до земята, за да успее да ги избегне. Облизвайки безцветните си устни, то се изправи рязко като лесков клон. Подскочи във въздуха и заби краката си в гърдите на Ейли, след което прегази падналото ѝ тяло, засилвайки се за поредния скок.
Конал го засече във въздуха, извивайки се като котка. Двете фигури се завъртяха една срещу друга и когато остриетата им се срещнаха, проблесна сивкава светкавица. После Конал се приземи на крака, тромаво, но стабилно, стиснал меча в изпънатата си назад ръка. Ламирът падна като камък. Тракащ звук се отрони от устните му, преди ясните му безмилостни очи да се затворят завинаги.
Ние стояхме неподвижни, дишахме тежко с вдигнати мечове и напрегнати мускули. После Конал отпусна ръката с меча и отметна с отвращение палтото му встрани, разкривайки дългия прорез на голото му тяло. Разрезът бе толкова чист, че едва си личеше — върху плътта се виждаше само тънка линия, от която сълзеше бледа течност, но ламирът бе разсечен почти на две. Докато го гледахме, ръбовете на раната се раздалечиха, мокрото петно бързо се уголеми и Конал го заметна с палтото.
Джед пристъпи напред, треперейки. Очите на ламира бяха отворени и се взираха право в него, а устните му все още бяха разтегнати в усмивка.
— Видя ли? — Аз се закашлях и плюх на земята. — Те обичат смъртта толкова много, че посрещат с радост дори своя край. — Осъзнах, че тениската ми е разрязана на гърдите и отдолу върху кожата се вижда тънка червена линия. Ядосан, разтърках разреза с ръка, размазвайки кръвта.
Конал издърпа Ейли на крака. Тя все още дишаше тежко, замаяна, но се изплю върху трупа.
— Карион. Целта му беше детето.
Когато Торк прибра широкия си меч в ножницата и протегна ръце, Джед му подаде бебето, защото трепереше толкова силно, че повече не можеше да го държи. Мълчанието на Рори премина в уплашени хълцания и Торк го връчи на Конал, а Джед се наведе напред и започна да повръща.