Не ме интересуваше дали ме мрази. Все пак знаех какво ни очаква. Исках да ме мрази.
Детето гледаше удивено надолу, докато Конал го вдигаше във въздуха и се вглеждаше в очите му. Засмя се на новата шега и доволно зарита с крачета. Джед също ритна, насочил крака си към пищяла ми, но аз го избегнах с лекота и извих още повече ръката му, докато той не изпъшка от болка.
Конал пусна внимателно детето на земята. То се хвърли напред, за да го прегърне през краката и Конал разроши русата му косица с пръсти.
— Крие го. — Очите на Конал бяха бледи и безжизнени. — Богове, Сет. Той е на осемнайсет месеца и вече може да го крие.
Изругах много по-грубо, после се засмях и пуснах Джед, който, залитайки, се хвърли напред и сграбчи брат си.
— И така, Конал. Пророчеството на старата вещица не е трябвало да се приема буквално. Дали свещената ти майка го е имала предвид?
— Знаех, че не — отвърна горчиво Конал. — Двамата с теб — да; но ние бяхме хлапета, а тя бе древна и мъдра, нали? Камъни, заклинания, магии, само това я интересуваше. О, никой простосмъртен не би могъл да ни спаси. Всяко противопоставяне беше ерес. — Погледът му бе изпълнен с мъка. — Тя ми се изсмя в лицето, Сет. И отново се захвана с проклетите си камъни.
Не го поглеждах. Не исках да виждам поражението му, унижението му. Шона въздъхна дълбоко и разтърка изцелената си ръка.
— Детето не е простосмъртно. — Той погледна към Джед с вдигнати вежди. — А той?
— Не знам за какво говориш. Остави го на мира!
— Твърде късно — промърморих аз със стегнато сърце. — Късно е за това.
Смехът на Ейли бе ужасен, с топлината на ледена топка.
— Четири века, Ку Хорах! Четиристотин години прекара от другата страна, далеч от мен, а можеше да си останеш тук, защото скъпоценният ти Камък дори не е бил роден!
— Ейли. — Гласът на Конал бе студен като нейния. — Млъкни.
— Не, просто си помисли — продължи тя с напрегната, решителна усмивка. Изглеждаше като човек, който чопли коричката на ужасна рана. — Собственото ти дете можеше да си играе на мечове с него.
Конал дори не я погледна, но очите му изглеждаха страховити, когато се обърна към Джед.
— Откъде се е взел? — Яростта му бе ужасяваща, въпреки че голяма част от нея бе насочена срещу самия него. — Кой е баща му?
— Не знам! — извика Джед. — Съмнявам се, че дори проклетата ми майка е знаела!
— Трябва да е имало някого!
Джед отвори уста и отново я затвори.
Част от него, онази, която бе свързана със самосъхранението, му пречеше да противоречи на Конал. Но аз усетих още нещо в него — надигащ се спомен, наподобяващ нещо ужасно, което се издига от тъмна вода. Той се появи на повърхността на съзнанието му. Нещо, което той знаеше, но отдавна бе забравил.
О, по дяволите.
— Вече сме близо до Килкорън — изтърсих аз. — Там е безопасно, Ку Хорах.
— Така е — каза Торк, очевидно благодарен за разсейването. — Там не могат да се приближат до нас. Запазете думите си за по-късно. — Той изгледа продължително и твърдо Ейли. — А някои неща по-добре никога да не бъдат изричани.
Аз виждах онова, което бе убягнало на Торк — блясъкът на сълзите по бузите ѝ. Но пръстите ѝ леко ги забърсаха и на лицето ѝ отново легна познатата корава маска.
Продължихме да яздим — нямахме друг избор. Яздехме сред брезите и самодивските дървета в сгъстяващия се мрак; конете ни бяха толкова близо един до друг, че почти се докосваха. Километрите се топяха и часовете се сливаха; предполагам, че всички бяхме в шок. Двамата с Конал се намирахме на десетина метра пред останалите, когато спряхме изведнъж.
Ниската колиба на Килкорън едва се различаваше сред самодивските дървета. Шона отвори дъсчената врата и я задържа, докато Торк пое внимателно детето от Джед и го внесе вътре. Знаех, че не мога да се присъединя към тях; все още не. Конал отиде до групичка призрачни дървета, които бяха израснали от близките скали и очакваше от мен да го последвам. Бях сигурен в това. О, какво ли не бих дал, за да мога да му се противопоставя.
Но вече не зависеше от мен. Нищо не зависеше от мен.
Луната беше бледа и студена, и грееше безмилостно над нас.
Какво съвпадение.
Фигурата на Конал изпъкваше под ярката светлина, а очите му блестяха страховито от мрачното му лице. Приближих се и се изправих срещу него. О, тези ясни, сурови, безмилостни очи, стопляни от искрицата на любовта — топлата, упорита любов, непобедена от вековете.