Когато Джед се промъкна до Рори и го притисна в прегръдките си, смехът утихна. Някои от жените зяпнаха неканения гост, но след него се появи усмихващата се Кейт, като по даден знак всички жени се успокоиха и въздъхнаха снизходително. Джед затвори очи и стисна здраво Рори, сякаш се страхуваше да не го изгуби отново.
Една жена се наведе през рамото му и погъделичка Рори по гушката.
— Какво мило същество — изчурулика тя.
— Но не е твоето същество. — Джед го дръпна по-далеч от нея, но намръщеното изражение на лицето му се замени с озадачено такова. — И преди съм те виждал.
— Едва ли. — Усмивката ѝ бе срамежлива, но предпазлива.
— Черен пуловер. — Той я огледа от глава до пети. — Евтино червено сако.
Кейт застана между тях и отпрати жената с предупредителен поглед.
— Ела, Джед. Съжалявам, че трябваше да стане така, но иначе никога нямаше да ми го донесеш. Сега брат ти се намира там, където му е мястото. Ти също.
— Не ме наричай по име. Ти не ме познаваш.
— Ах! Твърде дълго време си прекарал с бандитите. — Кейт се засмя мило. — О, Кулан, не всички Ший са невротици. Щом Конал предпочита да препуска из пустошта с бандата си, да плячкосва фермите ми и да посича хората ми, нека се забавлява. Да видим докъде ще го доведе това. Ку Хорах ми е голяма мъка, но не му желая злото, въпреки всичко, което ми е причинил.
— Това не е точно…
— А, чул си различна история? Скъпи мой, Конал може и да ти изглежда възрастен, но повярвай ми, той трябва още доста да порасне. — Кейт затвори очи и въздъхна. — Иска ми се да получи тази възможност.
— Това заплаха ли е?
— О, стига де, не се дръж така. Обичам го с цялото си сърце, но на Ку Хорах много бързо му пали фитила. Дори Фин е съгласна с мен.
— Съмнявам се — промърмори Джед.
— Тогава тя самата може да ти го каже. Нали можеш, скъпа?
В тишината и спокойствието той долови раздвижване. В далечните сенки бавно се изправи една жена — най-младата от всички. Едва когато Джед примигна и се взря напрегнато в полумрака, той успя да я разпознае и стомахът му се сви.
— Фин?
Когато се приближи до него, тя се изчерви, но не извърна погледа си.
— Здравей, Джед.
— Ето така. — Кейт плесна с ръце. — Мисля, че трябва да ви оставим да наваксате изгубеното време. Сигурно имате да си казвате много неща.
— Не ме разбирай погрешно — каза ѝ той, докато неуспешно търсеше следи от грубо отношение по Рори — отоци, гниди, мръсни нокти, каквото и да е. — Но някак си очаквах да те намеря в затвора.
Тя нервно заувива кичур коса около пръста си.
— Ами, и аз така бих си помислила. Преди. Нали се сещаш. Сега.
— Конал толкова се притесняваше за теб.
Тя се засмя.
— И аз се притеснявах за себе си. Но не и след като ме доведоха тук. Джед, тя не ме нарани, не ме заплаши; дори не се опита да ме уплаши.
— Да, тя е възхитителна. Лампите греят ярко. Но вкъщи няма никой. Зад очите ѝ се крие пустота.
— Наистина ли я смяташ за глупава?
— Не говоря за ума ѝ.
Фин отвори уста, но после я затвори и се намръщи.
— Внимавай. Не забравяй, че може да наднича в главата ти.
— Тук е пълно с малки приятелски заплахи, нали? Щом мога да държа Сет далеч от ума си — а вече мога да го правя — значи ще се справя и с нея.
Фин го погледна така, сякаш го виждаше за пръв път.
— Джед. — Тя си пое дълбоко дъх. — Какво се е случило с лицето ти?
Той беше забравил за това. Докосна го разсеяно и почувства пулсираща болка. Все едно го болеше много стара, покрита със струпеи рана.
— Сет — отвърна кратко той.
— Да, и аз така си помислих. — Фин кимна леко. — Той не разбра.
Джед повдигна вежди.
— Не разбра?
— Можеш ли да си представиш… когато той доведе Рори. Когато ме намери тук. Не разбра, че аз… исках да остана.
— Господи. Обзалагам се, че не е.
Фин мълчаливо зачопли ноктите си.
— Преди много време… чуй това. Двамата с Конал са били нейни хора. Вярвали са в нея. Не знам какво се е объркало, но всичко е въпрос на политика. Глупава политика.
Той разтърка изморено очите си.
— Фин…
— Сет се върна при нея. Вече няма значение какво мисля за него или… — Тя внимателно докосна нараненото му лице. — Или какво мислиш ти. Той не би направил нищо, за да нарани Конал.
Той тъжно я погледна.
— Нито пък ти.
— Разбира се! Не искам никой да пострада. Ще е много по-добре, ако седнат и поговорят, нали?