Джед завъртя очи и отново се захвана да рови из косата на Рори за несъществуващи въшки, но внезапно се сети за нещо и погледна към шията ѝ с присвити очи.
— Какво се е случило с огърлицата ти?
Тя докосна разсеяно медальона си и го погледна. Грубо изработените гарванови нокти висяха кухи, късчето смарагд го нямаше. Може би за да не драскат кожата ѝ, те бяха обвити в изкусно изработен назъбен лист от полирано дърво, който висеше на вълнен конец.
— О, камъкът ли. Падна. Обковът се разхлаби, забрави ли? — Тя се усмихна. — Претупана работа.
— Да…
— Смарагдът е у Кейт. Тя ще го даде на Галах да му направи здрав обков.
— Лесна работа — разнесе се веселият глас на Кейт. — Сега вече мога да поправя доста неща. — Тя седна и прегърна Фин през раменете.
Недоверието на Джед сигурно се беше изписало на лицето му, защото Кейт му се закани с пръст.
— Обожавам Ку Хорах, но как можа да ти предаде само своята гледна точка?
— Предполагам, че много хора го правят.
Устните ѝ се изкривиха неодобрително, а ръката ѝ се стегна върху рамото на Фин.
— Конал обичаше бащата на Фин; баща ѝ обичаше него. Но Конал поведе Ангхис към смъртта му заради своята фиксидея. Ку Хорах е благороден мъж и великолепен боец, и мисли за доброто на всички ни. Но същевременно може да бъде и най-егоистичният и жесток човек.
Фин като че ли се засегна от това.
— Той не е егоистичен…
— Не, скъпа моя. — Кейт завъртя очи. — И не е избухлив.
Фин се изчерви и се усмихна смутено.
— Знам, знам.
Джед я погледна невярващо.
— Фин?
— О, стига, младежо. Фин не е глупава. Не знам какво ти е казал Ку Хорах, но аз не съм се захванала с някаква масово самоубийствена мисия.
Той смутено зачопли нокътя си, но все още не искаше да срещне погледа ѝ.
— Джед, народът ми ме обича. Да не мислиш, че е защото го искам от тях? О, моля те. Хората ми ме обичат, защото изпълнявам приумиците им. И защо да не го правя? — Кейт му намигна. — Първо изпълнявам желанията им. Дай на народа си каквото иска, Джед, и те винаги ще са доволни от онова, което им даваш. Бих могла да направя същото и за твоя народ. От толкова време копнея да им помогна, но как бих могла да го направя, когато те не знаят за съществуването ми? Могат ли простосмъртните да ме чуят? Та те дори не могат да ме видят.
Ако Джед можеше да си запуши ушите с пръсти, щеше да го направи, но той имаше усещането, че това ще е тактическа грешка.
— Тогава защо подгони брат ми? — промърмори той.
— Подгонила съм го! Небеса, влагаш във всичко отрицателно отношение. — Кейт изсумтя. — Щеше ли да ми позволиш да се опитам да те убедя? Твоите приятели-бандити щяха да ми прережат гърлото още преди да си отворя устата.
— Затова ти просто го открадна.
— Не бих го нарекла така. Баща му ми го даде. Точно както беше предречено. Родителите му трябваше да ми го дадат доброволно. И двамата го направиха!
— Майка ми не е…
— Да, скъпи, разбира се, че го направи. Даде го в замяна на една доза. Какво щеше да прави той, ако с нея се случи нещо? Слава на боговете, че ти беше там, Джед. Макар че Скиншанкс щеше да се погрижи добре за него, ако не се беше появил.
— Чакай малко. — Джед разтърка слепоочията си. — Ти не си го търсила, иначе досега да си го взела. Ти си търсела камък.
Кейт махна с изящната си ръка.
— Да, да, но винаги съм имала подозрения. Които бяха потвърдени от пророчицата преди, оох… два века? Трябваше да изчакам появата на благословеното същество, разбира се, а после ми отне известно време да проследя правилното дете. Но, богове, когато разбрах кой е баща му, и удар с птиче перо щеше да ме събори на земята.
Джед не можеше да отвори уста. В съзнанието му се въртеше лицето на Скиншанкс и усмивката му, когато Джед се появи в последния момент и спаси Рори. Нищо чудно, че ламирът не изглеждаше особено притеснен. Те са имали спасителен план и неговото име беше Джед.
Кейт прегърна и двамата през раменете.
— Харесвах бабата на Фин и старата госпожа ми липсва, но аз винаги съм имала по-добро въображение от нея. Проблемът на Ленора беше, че тя така и не погледна отвъд магическите камъни.
Джед погледна покрай нея към Фин, очаквайки да я види как скача в защита на баба си, но тя просто се усмихна тъжно. За Бога…
— Така. След като Рори вече е на сигурно място при мен, той може да ми помогне да премахна задушаващото ни покривало на Воала. Ще работим заедно върху това, докато той расте. Тогава простосмъртните ще ме виждат така, както ме вижда моят народ; мога да ги направя също толкова щастливи и спокойни, каквито са моите Ший. — Кейт въздъхна. — Народът ти живее в затвор от страх и съмнения, Джед, но аз мога да ги освободя. Разбираш ли? — Тя се наведе към него и той почувства топлия ѝ дъх върху кожата си. — Ще защитя вас, простосмъртните, от враговете ви. Ще ви позволя да видите кои са истинските ви врагове.