Джед не изоставаше от детето, което се затътри по новия коридор. И без това нямаше голяма вероятност да се изгубят. Или щяха да се объркат из заплетените коридори — и в такъв случай Кейт щеше да е принудена да прати Ласло да ги търси — или щяха да намерят път навън, на което, честно казано, не се надяваше много.
Коридорът ги отведе до оголена скална пещера с водопад, който пълнеше чист зеленикав басейн. До ръба му лежеше черен вълк, който не сваляше жълтеникавите си очи от тях. Джед се спря стреснато, но Рори безгрижно продължи да шляпа напред. Едва когато стигна на една крачка от цопването в басейна, Джед се спусна напред, за да го хване. Брандир надигна глава, но не издаде нито звук.
Сет стоеше бос, но напълно облечен под водопада, със затворени очи и подгизнали от водата дънки и бяла риза; и тихо си припяваше нещо — приспивна песен, която майката на Джед обичаше да му пее. Сет ли я беше научил или тя бе научила него? Внезапно Джед повече не можеше да я търпи. Стомахът му се сви от омраза. Сет не му бе оставил нищо от нея накрая, дори тази стара песен. Нищо.
Сет млъкна, стисна очи още по-силно, поднесе лицето си под шибащите водни струи и ги остави да се излеят като фонтан от устата му. Джед започна да отстъпва назад, но после се поколеба и сърцето му заби ускорено. Искаше да разбере как Сет можа да го направи. Да забие нож в гърба на Конал. Да съблазни Мила. Да открадне бебето ѝ, което бе изоставил, и да го даде на тая проклета вещица само заради проклетата ѝ политика.
Сет изплю водата от устата си, приглади косата си с длани и без да отваря очи, рече:
— Носиш ли оръжие със себе си?
Де да носеше. Джед се сети за пистолета в колана си и стисна зъби.
— Не и такова, което да функционира тук.
— Аха. — Сет извъртя главата си към него и отвори очите си, в които проблясваше сребриста светлина. Дясното се отвори както трябва. Лявото все още бе ужасно подуто от удара на Конал. Сет излезе от басейна и погледна към детето, което се въртеше в ръцете на Джед. — С риск за собственото ми гърло ти предлагам да си намериш. И никога не се обръщай с гръб към Ласло. Никога.
Джед се намръщи; любопитството му надви омразата.
— Ласло няма да тръгне да се занимава с мен.
— Напротив. Кейт го знае много добре, но оставя на мен да ѝ върша мръсната работа. — Сет отново се изплю в басейна. — Ласло се страхува от теб. А страхът кара мъжете да вършат ужасни неща.
— Нямам нищо против Ласло — каза Джед. — Ти си друг въпрос.
— Вярно. Добре, в такъв случай — рече Сет със саркастична усмивка, — Ласло никога няма да бъде убит от Ший. Ще бъде убит от някой простосмъртен като него.
— Разбирам. — Джед замълча замислено за миг. — Такива като нас има много.
— Да, макар тук да сте малко. А той е убивал достатъчно в своето време, за да си създаде много врагове. — Сет сви рамене. — Това всичкото са глупости, разбира се. Вещерство, суеверия, други такива. Не ми говори за пророчествата. — Изпълнен с ненавист, той сви устни. — Виждал съм достатъчно, за да ми държат топло в продължение на три шийски живота. Работата е там, че Ласло им вярва.
Думите му накараха Джед да потрепери.
— Той можеше да ме убие по пътя за насам, но не го направи.
— Не би посмял. Скиншанкс те иска.
Джед замръзна.
— Какво?
— Ласло му е омръзнал. Стигнал е предела му. Търси си ново протеже и това си ти; от доста време ти е хвърлил око. Вече е поработил върху теб от разстояние. — Сет сви рамене. — А каквото Скиншанкс пожелае, Кейт го дава. Желая ти късмет.
Джед установи, че притиска Рори силно към гърдите си.
— Но това означава, че Ласло няма…
— О, не, ще го направи, ако му се удаде случай. Ще ти забие кухненски нож между лопатките и ще се извини за неловкостта си.
Джед преглътна с изсъхналото си гърло.
— Защо му е да го прави?
Сет погледна към Рори.
— Мисля, че ти го обясних пределно ясно.
Рори изписка, доволен, че възрастните му обръщат внимание, и зарита да се освободи от стегнатата прегръдка на Джед. Той изруга и се опита да го хване, но хлапето се движеше твърде бързо за толкова малко дете. Блъсна се в краката на Сет и потрепери от удоволствие, когато силните му ръце го вдигнаха.
Дишайки тежко, Джед реши, че ако мъжът дори погледне към Рори не както трябва, той ще му извади очите с голи ръце. Но Сет само задържа детенцето в протегнатите си ръце и се взря в него, сякаш търсеше да открие частица от себе си. Рори отвърна на погледа му с широко отворени и очаровани очи. Той протегна пълничката си ръчица и докосна отеклото око на Сет, а мъжът потрепна от изненада.