— Оле — каза Рори, сграбчи Сет за врата и го прегърна силно.
Сет изглеждаше наистина стреснат и сигурно щеше да изпусне Рори на пода, ако детето не се беше вкопчило здраво във врата му. Той притисна лице към неговото и черните му мигли докоснаха мъничката скула, а ръцете му обгърнаха мъничкото телце много по-здраво, отколкото според Джед бе необходимо.
Сет се наведе да остави детето на земята и леко го побутна към Джед. Момчето го вдигна. Дрехите на Рори бяха вир-вода и той се накани да изтърси нещо злобно за небрежността на Сет, но един поглед към откритото лице на мъжа го възпря. Вместо това рече тихо:
— Защо го направи?
Сет се изправи и го погледна с вледеняващ поглед.
— Колкото и да не ти е приятно да го чуеш, направих го отчасти заради теб. Кейт се опитваше да ме привлече обратно. — Той се ухили иронично. — Тази кучка планира отдалеч. Много е потайна. Но да знаеш, че нямаше да го направя.
— Така ли? — Устата на Джед бе пресъхнала.
— Да. Но тогава се появи ти с онази твоя забележка за гетото. Мислих много за това. Защо да живеем в гето? Вашият вид трябва да бъде управляван и вкаран в кошара, не нашият.
— Но аз си мислех… всички вие ще бъдете унищожени.
— Така е само на теория. Аз лично смятам, че сме достатъчно силни, достатъчно умни, за да преживеем и най-лошото. Но само ако го направим при нашите условия.
Думите му отекнаха в залата. Джед си спомни как прозвучаха от устата на Кейт.
— Знаеш ли, аз видях Белсен, Кулан. Видях как го освободиха. Бях силно впечатлен. Бил съм навсякъде; пътувал съм доста по света. Руанда, Косово, Сиера Леоне. Чувал ли си за тях? Говорят ли ти нещо?
— Малко…
— Малко. Както и да е, уморих се да бъда войник и се записах в полицията, а накрая трябваше да вадя тялото на шестгодишно дете от канавката. — Той се усмихна студено. — Никога няма да се спрете, нали? Ако Воалът изгние, какво, в името на боговете, ще правим ние? Само при мисълта за това ми изстиват червата. Трябва ни някой силен, някой който да ни защити. Някой, който е безмилостен като вас. Защото, боговете са ми свидетели, вие сте наистина безмилостни. Имаш ли представа на какво съм бил свидетел? Вие убивате собствените си деца. Вашите деца убиват деца.
— Не всички сме такива. — Джед реши, че Сет е малко по-луд от Конал.
— Повече от достатъчно. — Сет сви рамене. — Нямаше да го повярвам, ако не бях видял доказателствата. С Кейт начело може и да се оправим. Кейт е абсолютно безскрупулна. Може и да е зла, но е една от нас.
— Изненадан съм, че можеш дори да я докосваш. След мама.
— Не ме предизвиквай, Кулан. — В гърлото на Сет се надигна ръмжене, което постепенно утихна. — Макар че понякога и сам се изненадвам.
— На Кейт не ѝ пука за теб!
— Не съм си и помислял, че ѝ пука.
— Нямам предвид само теб. Не ѝ пука за никой от нас. Интересува се само от себе си.
— Вярно е, и естествено знам много добре защо се цели само в мен, а не в Конал. — Сет погледна към сина си и се усмихна напрегнато. — Не е заради непреодолимия ми чар, нали? Но виждаш ли, Кейт го е схванала правилно. Любовта е толкова надценявана. Живея от доста дълго време, Кулан. — Гласът му започна да изтънява. — Имаш ли представа колко любов можеш да дадеш и да получиш в един толкова дълъг живот?
Джед се напрегна, но мъжът само сви рамене и гласът му отново прозвуча равнодушно.
— Любов. Привързаност. Какво могат да ти донесат освен мъка, ужас и смърт? Конал се привързва и какво му носи това? Изгнание и гняв, който не може да контролира повече. — Сет оголи зъби, но Джед не би могъл да нарече това усмивка. — А беше толкова лесно, Кулан. Дръпвах Воала, сякаш слагаш шапката над очите си. Сега се опитвам да го уловя, а той се разпада на мястото, където го докосвам, или изчезва като фантом. Изразходих последната ми останала доброта опитвайки се да защитя теб и семейството ти. Сега вече ми писна. Това е нашият избор. Предпочитам да рискувам с Кейт, отколкото да чакам Воалът да се разпадне и всичко, което някога съм обичал, да изчезне.
— А аз си мислех, че не си обичал нищо.
Очите на Сет бяха ясни и напрегнати.
— Изплъзна ми се от езика. Но ако настояваш да разбереш, има един човек, когото все още обичам. И накрая той остана единствената ми причина.
— Ти не обичаш Рори — сопна му се Джед.