— Кейт?
Жената се огледа, усмихна се и освободи недоволния си капитан с едно махване на ръката.
— Фионуала. Влез; засега приключихме. Проблем ли има?
Свещите не осветяваха стаята с онази неземна сребриста светлина, която озаряваше голямата зала, а с приглушено златисто сияние, което се отразяваше в скъпоценните камъни и караше коприната и кадифето да сияят с вътрешен пламък. Боже, колко бе красив домът на Кейт.
— Проблем ли? Едва ли — отвърна сухо Фин. — Не, аз просто… спомних си, че исках да те питам нещо.
— Можеш да ме питаш всичко, на което знам отговора. Нека да те отървем от всички досадни въпроси. — Кейт изпуфтя с досада и промърмори: — Не знам къде си е изгубила ума майка ти.
— И така — Фин снижи глас. — Кейт, какво е фетч?
— Фетч ли? — Кейт се намръщи. — Това е допелгенгер. Знаеш ли какво означава?
— Нечий двойник, нали?
— Да. Но двойник-фантом. Защо питаш?
Фин се поколеба, но тежестта в тила се беше появила отново и тя искаше да се отърве от нея.
— Видях един. В гората. Приличаше на Конал.
Кейт отстъпи назад.
— Видяла си фетча на Ку Хорах?
— Така го нарече той.
— Каза ли му? Каза ли, че си видяла фетча му?
— Да. Не знаех какво представлява. — Фин вече съжаляваше, че е попитала. — Той изглеждаше доста разтревожен.
— Не съм изненадана.
— Какво?
— Ох, глупчото, толкова обича да се бие. — Кейт плесна с ръце и се засмя. — Не е нужно да се тревожиш за това, Фин.
— Какво означава той? Нещо лошо?
— О, моя скъпа девойко. — Кейт взе лицето ѝ в шепите си. — Това е най-добрата новина, която съм получавала от седмици. Фетчът е най-добрата от всички поличби. Той означава, че Конал приближава до кръстопът в живота си и аз подозирам, че това вещае мирни преговори.
— Мирни преговори?
— Да. Защото ти си права, разбира се, че не можем да продължаваме така. Ние сме Ший и не трябва да воюваме помежду си; и без това броят ни намалява. Ти направо ми оправи настроението!
— Ами добре.
Бледата ръка на Кейт отново полегна на рамото ѝ. Хладното ѝ докосване премахна болката в тила и Фин се притисна леко към кралицата, с надеждата, че това няма да я обиди.
— О, Фин, много съм ти благодарна за това. Сега трябва да свърша някои неща, но искам да се видим по-късно. Двете трябва да обсъдим толкова много неща.
Коридорът го отведе до зелено помещение с множество колони и Джед застана колебливо на прага му. То бе обширно, красиво, изпълнено със звънлив смях и музика. Но въпреки това го изпълни носталгия по суровата неприветливост на Килкорън.
Кейт се бе излегнала грациозно на един диван и се смееше на нещо, което бе казал Ласло. Той бе приближил главата си до нейната и пръстите му лежаха уверено на бедрото ѝ. Фин седеше с кръстосани крака на една възглавница и гледаше съсредоточено две жени, които играеха шах. Едната от играещите, дребна жена с почти аленочервена коса, улови погледа ѝ и ѝ намигна заговорнически, преди да премести коня си.
— Хей, Галах, престани! — засмя се другата. — Не мога да играя срещу двете ви.
В залата влетяха двама мъже, облечени в камуфлажни панталони, тениски в цвят каки и опръскани с кал якета, препасали мечове през гърбовете си и стиснали лъкове в ръце. Жената с аленочервената коса забрави за партията шах, скочи на крака и се хвърли на врата на единия с доволен писък. Когато се притисна към него, обхващайки тялото му с ръце и крака, той пусна лъка на земята и я прегърна със смях.
Другият боец, мъж с по-едро телосложение, ниско остригана коса и обикновен златен ланец на врата, не се усмихна. Когато Кейт му подаде ръка, той я пое и я притисна с уважение към челото си. После отстъпи назад и размени погледи с нея и с Ласло.
— Пусни я, Йолир, и докладвай. — Ласло гледаше търпеливо и развеселено как Йолир хваща приятелката си, пуска я на земята и я целува. Докато ги наблюдаваше от нишата, Джед потръпна от страх за Йолир. Сърдечността на Ласло беше просто маска и въпреки всичките му подигравателни забележки за феите, в този миг точно Йолир приличаше много повече от него на истинско човешко същество.
Кейт вече не гледаше към Йолир и другия воин. Златистите ѝ очи проблеснаха от удоволствие.
— Джед. Ето те и теб! Моля те, покажи се, скъпи мой.
Фин се отдръпна от дъската и се изправи, като му се усмихна неловко. Малката групичка около дивана се обърна и го погледна изненадано, а в залата настъпи тишина.
Джед неохотно излезе от нишата.