— О, не се страхувай. Очаквах те. Просто вече ти е време да си отидеш у дома.
Джед преглътна, намръщи се и се насили да пристъпи напред.
— Аз и Рори, имаш предвид.
— О, моля те, не ми казвай какво имам предвид. Не мога да го понасям. — Кейт повдигна с ръка меднорусата си коса и я преметна през рамото си. — За бога, момче. Това беше шега! — Тя се изправи и отиде до него, докато тримата бойци зад гърба ѝ размениха погледи.
— Да, но…
— Сигурно копнееш да си отидеш у дома. — Тя нежно го докосна по бузата и се усмихна. — Но Рори? В никакъв случай.
Той се отдръпна от ръката ѝ и притисна здраво Рори.
— Чакай, ти…
— Още сега, Джед. — Тя внимателно издърпа Рори от ръцете му, които внезапно се оказаха толкова слаби, че не можаха да го удържат, и подаде момченцето на Йолир. — Ти ще предадеш това дете в ръцете на варварите. Убийци. Смяташ ли, че така ще е най-добре за него?
— Не бих се приближил и на крачка до тях! — Паниката го стисна за гърлото.
— Да, би го направил. Не се прави на хитрец, скъпи.
— Не им вярвам. Не вярвам на никого от вас. Ще го отведа у дома.
— Стига глупости. Той си е у дома.
Джед погледна към боеца Йолир, който му бе направил впечатление на благоразумен човек. Той имаше морскосини очи и къдрава, тъмно кестенява коса, а на едното ухо висеше златна обица. На лявата му буза и челото имаше малки белези, малки бръчици около устата, резултат от честите му усмивки, и мъничка татуировка на магарешки бодил на ключицата. Наистина изглеждаше като човек. Освен това му изглеждаше недоволен и изпълнен със съчувствие, но въпреки това твърдо държеше детето по-далеч от Джед.
— Не можеш да го направиш! — изкрещя той.
— Не, Кулан. Всъщност ти не можеш да правиш каквото ти се прииска. — Вторият воин пристъпи напред, скри Йолир от погледа му и хвана Джед за ръката. Мъжът го погледна и прокара разсеяно длан по бръснатата си глава.
— Ще им предадеш ли брат си? Според теб що за хора са те? Жената на Ку Хорах уби моята, момче.
Джед задъхано се бореше с паниката, докато се опитваше да изтръгне ръката си от хватката на мъжа.
— Обзалагам се, че го е направила в честен двубой.
— Честен двубой, да, за който дори нямаше причина. Бандити. — Воинът се изплю на земята. — Убийци.
— Добре, Клорин. Замълчи. Никой не спори с теб. — Кейт докосна ръката на мъжа.
— Просто искам да го отведа у дома! — изкрещя Джед.
— Достатъчно, Джед. Ако си тръгнеш сега, някой ден отново ще видиш Рори. — Кейт кимна на Клорин, който отново стисна ръката на Джед. — Дай му кон, Клорин. Добър кон, който ще го отведе там, където иска да отиде. — Устните ѝ се разтегнаха в усмивка. — Не трябва да изминава целия този път пеша.
— Кейт, моля те, позволи му да остане. — Фин си проправи път напред, като едва не събори Клорин.
— Не, Фин — рече Кейт. — Джед не е щастлив тук. Не може да остане там, където не се чувства щастлив.
Джед дишаше тежко през носа.
— Тръгвам си. Не се безпокой. — Той погледна към Рори, който гледаше сънено и озадачено от прегръдката на Йолир. Сърцето му бе разбито, но той нямаше друг избор.
Фин го хвана за лакътя.
— Джед…
— Забрави, Фин. — Той се отдръпна от нея. — Ще се върна.
Кейт поклати глава и леко се усмихна.
— О, не, Кулан. Няма да се върнеш.
Той я стрелна с поглед, изгарящ от омраза, изтръгна ръката си от захвата на Клорин и с твърда стъпка тръгна пред него към големия сводест портал на залата.
Фин го последва, като подтичваше, за да не изостава.
— Джед — рече умолително тя. — Моля те. Тя ще ти позволи да останеш, ако я помолиш. Моля те.
Той не можеше да повярва, че си тръгва оттук без Рори, след всичко, което се беше случило. Не можеше да повярва, че Фин е на страната на Кейт. И не му се вярваше, че вече не го интересува какво си мисли Фин.
— Виж, Сет е един от нас и не смята, че тя е чак толкова лоша. Той е влюбен в нея.
— Защо не можеш да видиш ясно нещата? — Джед поклати глава, без да сваля очи от нея. — Сет я мрази.
Фин отмести поглед встрани, объркана. Джед остана с впечатлението, че тя се оглежда за Сет, но той не се виждаше никъде. Човек винаги може да разчита на него да стои далеч от всякакви сблъсъци, помисли си горчиво той. Може би съвестта му не можеше да го понесе. Ако изобщо имаше съвест.
Фин отново хвана Джед за ръката и кимна към Клорин.
— Нима смяташ, че всички те грешат? Смяташ, че той бърка? — изсъска тя. — Ейли е убила любимата му. Не те са започнали тази война, Джед, а Конал. Обичам го, но може би той просто греши, нали?