Кобилата извъртя глава и го погледна с внимателните си тъмни очи, в които проблясваше сребриста светлина.
— Ти не си някакво безсловесно животно — каза ѝ Джед, преглъщайки задавящата го мъка. — Знаеш къде искам да отида.
Очите ѝ проблеснаха в отговор и тя продължи да го гледа още миг, като леко пръхтеше. После отново потегли в тръс, който премина в лек, ритмичен галоп преди Джед да има време да се уплаши.
29
— О, той може да си го получи. — Кейт се усмихна на Ласло. — Според мен ще разбереш, че си е заслужавало.
Конете в пещерната конюшня се размърдаха неспокойно, предчувствайки свеж въздух и действие, и в очите им проблеснаха сребърни искри. Дванайсетте най-бързи сред тях бяха оседлани и четирима от ездачите вече ги бяха яхнали. Едната ръка на Ласло почиваше върху врата на неговия кафяв жребец и разтриваше потрепващите му мускули, но другата сграбчи кичур от косата на Кейт и извъртя лицето ѝ към неговото за една продължителна целувка.
Ще ми се Сет да види това, помисли си злобно Фин.
Тя беше клекнала в ъгъла на склада за храна, гризеше си ноктите и ги чакаше да се махнат. Допреди час възнамеряваше да поиска разрешение да отиде на лов; небето беше започнало да ѝ липсва. Но след принудителното напускане на Джед бе изгубила всякакво желание.
Тя нямаше желание да говори с никого, затова покри съзнанието си с най-плътната блокировка, която можеше да измайстори. И все пак разбираше напълно мотивите на Кейт; Джед трябваше да си тръгне. Но в съзнанието ѝ отново започна да се върти онзи въпрос и тя го мразеше, мразеше. Проклетият Джед. Той бе разбил новите факти с голямата мръсна сопа и сега тя имаше нужда от малко време насаме, за да си възвърне спокойствието.
А настроението на Кейт бе толкова весело и щастливо, че тя просто не можеше да го търпи.
Моля ви, махнете се…
Но те не мърдаха. Бяха твърде заети да флиртуват.
— Не виждам смисъл в това — прогърмя Ласло. — Мислех си, че идеята бе да го пречупим.
Ха, помисли си Фин, доволна, че Кейт е там, за да усмири грамадния главорез. Успех в пречупването на Джед, приятелче.
— Ще го направим. Него и онази изменница, майката на Фин. — Кейт плъзна ръце около кръста на Ласло. — Едва ли имаме нужда от Джед за това.
Фин се намръщи. Завъртя пръст в ухото си, за да го прочисти.
— Тогава щеше да е по-добре да убием момчето.
— Колко си жесток — оплака се Кейт.
— Досега това не те притесняваше. — В гласа му се промъкна развеселена нотка.
Тя игриво го плесна по корема.
— Душата на човек не се убива с меч или куршум, безнадежден простосмъртен такъв. Това се постига с любов.
— Тогава защо момичето все още диша?
Не, точно сега не дишаше. Фин стоеше напълно неподвижно в мрака и сенките.
— Ще продължи, докато той е жив. Дъхът ѝ ще секне в мига, когато спре да диша и Ку Хорах.
— Дузина мъже и Скиншанкс. Това би трябвало да е достатъчно.
Кейт и Ласло се бяха преместили в голямата пещера, за да може Ласло да оседлае коня си. Фин беше затворила очи, но това ѝ се стори твърде глупаво. Тя ги отвори и се съсредоточи върху сребристата светлина от другата страна на вратата и тъмната бариера в съзнанието си. Задръж я. Задръж я. Задръж я или умри.
— Какво да ти донеса? — Гласът на Ласло прозвуча развеселено.
— Хмм. Да видим. — Кейт тихо изпуфтя, сякаш мислеше усилено. — Елен, лисица и глиган. А за останалите — храна за птиците.
— С удоволствие. — Той я целуна отново. — По-голямо, отколкото можеш да си представиш.
— Не бъди толкова сигурен, моя любов. Приятен лов.
С тихо потропване на копита ловната дружина се отправи по тунела, който щеше да ги изведе в подножието на хълма. Скоро тропотът утихна и единственото, което остана да се чува в тишината, беше диханието на вятъра, който се промъкна от външния свят.
Ако Фин можеше да премине през каменната стена, която се издигаше зад гърба ѝ, тя щеше да го направи. Но сега просто клечеше неподвижно, като дишаше едва-едва. Кейт се бе спряла до любимата си кобила и ѝ мърмореше нещо, но най-накрая копринената ѝ рокля прошумоля при обръщането ѝ и Фин подуши мускатовия ѝ парфюм. Стъпките ѝ отекнаха леко по каменния под, преминаха покрай скривалището ѝ и утихнаха, и тогава на Фин ѝ се наложи да затвори очи, защото вълната от щастие щеше да я повали.